/КРОСС/ Филм на Станимир Симеонов за Исторически парк, излъчен в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 6-и декември 2025 година. 

   Във филма на журналиста Станимир Симеонов за Исторически парк е представен най-големия в България туристически атракцион, разположен край село Неофит Рилски. В първата част на филма куратор представя отделните части на парка, посветени на различните епохи от българската история. Показани са и други атракциони, като сектора за стрелба с лък, където всеки посетител може да опита своите способности, както и конната стрелба с лък. Цветомир Цонев разказва за създадения от него розариум „Магията на българската роза". Тя има за цел да увековечава живи растения. Георги Детелинов показва „Илектрик екстрийм", иновативен бизнес с електрически кросови мотори. В края на филма създателят на Исторически парк разказва как се е зародила идеята и е създаден проекта.

Водещ: Г-н Михайлов, здравейте! Преди малко бяхме на уникалното съоръжение, което е уникално може би не само за България, но и за цяла Европа, не искам да използвам по-силни епитети, Историческия парк в село Неофит Рилски. Вие сте може би управител или човекът, който инициира тези неща. Разкажете откъде тръгна идеята за Исторически парк, кои хора стоят зад нея, какво ви струва това и това, което нашите зрители ще видят по-късно, докъде ще стигнат вашите мечти, претворявайки този Исторически парк?

Ивелин Михайлов: Идеята ми дойде през 2010 г., понеже тогава бях поприключил с периода да натрупам лични средства, защото нормално, като повечето хора в България по това време ме интересуваше как да забогатея. И до този момент все едно нищо встрани не се случваше от мен. И в този момент влязох в интернет и прочетох една статия, че България изчезва. Седнах и се замислих. Погледнах хората около мен и видях, че наистина има хора между 20 и 40 години, които наистина нито имаха деца, нито мислеха за някакво бъдеще и развитие. И наистина ми се стори, че статията има смисъл и резон в нея. Казах си - чакай, какво мога аз да направя, за да вдъхна вяра в хората? Защото причината хората да не искат да имат деца, да не искат да се борят за нещо, е защото са изгубили вярата си. И тогава реших да направя един икономически проект, защото повечето хора си мислят, че в България не може да се случи нищо икономическо, и същевременно да бъде духовен, да им върне вярата, това лепило, което липсва на българина в момента. Седнах, замислих се какво мога да направя и тогава ми хрумна идеята за Исторически парк. До обединим историята, която имаме и която ни дава сили да продължим напред, с това, което хората могат да видят, защото дотогава културният туризъм беше една много развиващ се в целия свят и хората го търсеха. И така ми дойде идеята за Исторически парк.

   Как започнах? Първоначално мислех да създам проекта и да го продам на голяма българска или международна компания,  която да го менажира. Какво означава да създадеш проекта. Винаги най-трудното нещо е, на нас само 6 години ни отне да направим възстановките. Трудно е да придобиеш земята, да вземеш всички разрешителни. Трудно е да го подредиш този проект до старта, в който той да тръгне и някой да го изработи. Това ми отне около 7 години. Но това, което видях, българските богаташи, поне тези, с които съм говорил, нямат никакъв интерес към запазването на българския дух и култура, затова този проект не им беше интересен. След това намерих китайци, които наистина искаха да купят проекта. Щеше на мен да ми остане печалба около 15 милиона евро в този момент. Което за мен беше примамливо. Защо? Първо проектът ще бъде реализиран, второ, аз ще стана известен за това, че съм го изработил донякъде. И 15 милиона евро са си 15 милиона евро, които ти придобиваш в този момент. Обаче вечерта преди да подпишем сделката с китаеца, аз му обяснявах маркетинговия план, който включваше първо България, след това Балканите, Европа и след това световния пазар. Тогава китаецът каза приятелю, ти нещо не разбра. Нас не ни интересуват българите, не ни интересуват европейците, не ни интересуват Балканите! Аз го питам как не ги интересува, това е пазар. И той ми казва, виж сега, това тук е Китай, това тук е Европа. Китайците искат да идват в Европа. Ние искаме да дойдат в Европа в точка, която е китайска, за да може пак да си върнем парите в Китай. Нас не ни интересуват други, ние само китайски туристи ще караме тук. И аз седнах и се замислих, защото в договора се включваха всички права около бъдещото развитие на Исторически парк, да бъде всичко на китайците. И аз се замислих, че тогава съм поредният човек, който продава българския интерес. Защото отстъпвам историята, последното нещо, с което можем да се гордеем. Дали са китайци, руснаци или американци, все едно, не са българи!

   И тогава мислих една нощ и се отказах да подпиша проекта. Имаше хора, които повече от мен се бяха ангажирали и те казаха - чакай Иве, как, ние не сме го мислили така това нещо! Казах ми, даде, ама променяме стратегията! Викам им, че ние трябва да го направим. Ама как ще го направим, това е нещо мащабно? Ами казвам им, стъпка по стъпка трябва да намерим начин как да го направим! И тогава ми хрумна идеята да се обедими повече хора, по-малки инвеститори, но повече хора и заедно да го изградим това нещо!

    Какво ми струва? Много ми струва! Защото първо, самото начинание е безумно трудно. Още в началото, когато го показвах, бях си направил едно каталогче, хората ми казваха - това е прекрасно, но може да го направи или Бойко Борисов, или ЕС! Това не може да се случи по друг начин в България!

Водещ: Тоест, нормалният човек не може да го направи, трябва да има много пари и много власт? Някой специален?

Ивелин Михайлов: Да, някой богоизбран, някой специален! Още веднъж се усещаше вярата в усилията на самите българи. Тогава започнах, работех, работех, дори имах един приятел, който е малко по-скептичен, аз съм от Горна Оряховица и той е от Горна Оряховица. Спомням си през март месец 2018 г. той ме пита за колко време напред имам пари. И аз му казвам, че имам за един месец? Той ме пита как само за един месец? Аз му казвам, че трябва в този месец да изработя нещо, за да имам за следващия. И той ми казва, че това никога няма да стане. Но то стана! Наистина много работа, денонощна, много хора, отдаденост! Нещата, които наистина съм видял. Когато видя хора, които се борят със зъби и нокти, със сърце, когато са готови да работят без пари, денонощно, само и само да се случи това нещо, за мен това е голяма награда! Тогава и ти се заразяваш от този дух! Няма как да го има един човек, а другият да го няма!

   И успяхме до 2019 т. да поставим началото. После бяхме изненадани от коронавируса. Март месец като затвориха всичко, тъкмо бяхме поставили началото и бяхме договорили туристи. Пак година на премеждия 2020, 2021 пак премеждия. Тъкмо приключи това и започнахме да празнуваме и дойде войната с Украйна. Или има една върволица от трудности, но нас това ни прави по-адаптивни и по-силни! Защото това, което се случва, ние сме хора, които са свикнали да се борят и намираме начин как да преобразуваме проекта така, че да бъде полезен на хората. А не както има някои паметници, дори тези на Шипка и Бузлуджа, които загубват своето предназначение, не е по този начин, по който са били създадени. Те са с различно значение. Шипка има много по-голямо значение, отколкото Бузлуджа, но все пак е направено и е нещо, което може да се използва. Дори наскоро ходих в Панорамата в Плевен и видях как тя е изоставена, българските крепости, музеите западат. То е прекрасно, но някой не е намерил неговата форма на използване в различните нови времена. Докато ние съумяваме да намерим какво трябва да направим. По тази причина започнахме развитието на селото около парка, на други неща, за да се развие един устойчив регионален туризъм, първо български, после балкански и в един момент вече ще мислим, дай Боже да се оправят времената и да се върне световния туризъм! Но ние, ако сме успели всичко да постигнем на местно ниво, на балканско, ние ще бъдем в изобилие в едни добри времена!

Водещ: Той като Вие споменахте една огромна сума, която Ви е струвало това капиталовложение, има ли някаква опасност след време бутафорията, бизнеса, съвсем други неща извън това, което Вие влагате като идея, да вземе леко връх? Защото ще си каже човек, абе аз хвърлих толкова много пари, да си върна инвестицията, пък всеки може да си сложи един слоган „българин родолюбец" и така?

Ивелин Михайлов: Засега, защо казвам засега, защото всичко може да стане! Може да умра утре, може някои други неща да се случат и не мога да прогнозирам какво ще се случи в бъдещето. Но знам едно нещо, което съм си решил преди години. Аз, докато съм жив, България ще я има! Вече, след като ме няма, това ще е отговорност на следващите поколения. Това,  което ще покажем ние на тези поколения, че можем да задържим посоката и това нещо да го накараме да работи, защото много хора не вярват, че може да има полезен бизнес. Те свързват бизнеса с вреда и ползата с благотворителност. Ние можем да съчетаем благотворителност и полезност в едно и да има бизнес, движение на капиталите. Защото кризата в момента, това е спиране на потоците, които са. Ако обаче ние успеем да създадем други потоци, които да са полезни на хората, това, което ще се случи, е да намерим модел да не зависим толкова от външните потоци, а да можем вътрешно да се оправим. Това не означава да се изключим от света, а напротив, да помогнем на света. Защото, ако има система по-малките звена да се задвижват, когато голямото спре, това ще дава един постоянен рестарт на системата, когато тя спира. Защото в един момент трябва да рестартираме компютъра,  когато забие, за да тръгне отново. Това е нещото, което ще направим. Винаги държим на това българско да се свързва с най-високо качество! Както едно време за нас „произведено в Япония" беше атестат за най-добро качество, искаме по същия начин искаме и произведено в България да бъде атестат за най-високо качество! И само тук искам лека вметка, преди години ходих в Русия, Волжка България, понеже един паметник искахме да сложим на хан Котраг. И те ми казаха - вие, българите, не знаете какво сте изтървали! В Русия „произведено в България" означава най-високо качество стока! От едно време останало от комунизма. Най-хубавите зеленчуци, най-хубавите неща са идвали от България. И аз искам това нещо да го върнем не само към Русия, но и към българите. Защото, ако ние повярваме, че произвеждаме качествени неща, във всяка точка на света ще можем да произвеждаме. Произведено в България, дали е материално, дали е духовно, дали е научно-откривателско, няма значение. Просто като видят хората българин, да се усмихнат и да ни посрещнат с радост!

Водещ: Инвестирали са много хора, които са ви повярвали, правят местен бизнес тук, помагат и на вас. Може ли след време тази енергия,  която Вие вдъхновявате на хората около Вас, да изригне в него по-различно, да бъдете на властови позиции, да създадете някакъв ред тук в общината? Да можете да се обърнете към лостови механизми, които в момента Ви пречат да сте това, което искате?

Ивелин Михайлов: Лично аз към политиката не искам да се насочвам по една причина. Аз искам да покажа на всеки българин, че може той да е управляващия елемент, независимо дали е в политиката, или не! Поради  тази причина аз, докато съм жив, няма да вляза в политиката, самия аз! Сега, как ще се развият различни хора не мога да кажа, защото аз съм помагал не само на местни хора, аз съм помагал на много бизнеси, много млади предприемачи съм развил до нива, които са станали милионери в своите сфери. Не мога да кажа как човек ще използва знанието. Нещо, което казвам на хората, с които работя, винаги е така. Аз съм ти дал безплатно определени знания, искам поне на един човек да ги предадеш! Те не са твои, те са мои и аз държа, за да ги ползваш, да ги предадеш поне на още един човек, той да реши  какво да прави. След това си свободен да решиш дали да ги използваш за добро или за лошо, не мога аз да те контролирам. Това си го реши ти. Така че гледаме тези добри практики, които ги имаме, да ги предаваме на различни хора. И винаги това, което се опитвам да правя, е да ги освободя от моята зависимост. Защото знам, че понякога човекът, който най-много ти е помогнал, в един момент може да ти е най-голямата спирачка. Защото може да стигнат нивото, когато мислят различно от мен, аз да ги спра и тогава да спреми новацията. Един път това води до по-добри резултати, друг път до по добри. И двата случая съм ги виждал. Някой, който е стигнал ниво на развитие заедно, което сме правили, което съм го учил, и той да тръгне или в негативна посока, или в позитивна! И в двата случая е полезно, в единия знаем какво не трябва да правим, в другия можем да използваме нещо, което някой е открил.

Водещ: Нашите зрители ще видят Исторически парк, нещо огромно, мащабно! Само по екран трудно ще се усети атмосферата на Исторически парк. Какво предстои следващата година, година и половина за това, което трябва да направите и достроите в парка?

Ивелин Михайлов: Освен в парка, ние тази година ще достроим Второ българско царство. Това е нещо грандиозно, три кули, един дворец, административна сграда, една църква, казарма плюс скрипториум, място, където се е пишело. Защото българската писменост е нещо велико! Това ще направим, плюс догодина ще построим едни нови ресторанти и ще удължим паркинга. Защото е много важно, когато човек отиде да ползва дадена услуга, да има и осигурено паркомясто. Защото виждаме в градовете е огромен проблема. Да кажем, когато играят Ботев Пловдив и Локо Пловдив, и няма къде са спрат хората, тогава стават проблеми и нарушават правилата за движение.

Водещ: Друг е въпросът, че стадионите стоят на места, където не им е мястото там!

Ивелин Михайлов: Точно така! И това, което гледаме ние да направим е да изградим съоръжението и необходимата инфраструктура, която да обслужва хората без да нарушава закона. Или да има повече удобства. Затова ще разширим следващата година повече паркоместа да има. И другото, което правим, да има огромна фестивална зона, където да има ежеседмични събития. Като тези събития да са нещо от типа на Пловдивския панаир, но не да са конкуренция на Пловдивския панаир. Защото Пловдивският панаир си е за индустриалните неща, а това да е за културните неща, където повече хора да могат да организират дали обучения, дали събития, дали неща, които да са близо до тази културна част. Или да го кажем, правим един панаир на културата. Панаир в смисъл, че събираш хората, а не в смисъл на това, че правиш нещо, което да е скандално!

Водещ: Като казахте фестивална зона, само да вметна, че вчера концертът на Теодосий Спасов беше много приятен, много бутиков. Остава човек с впечатлението, че беше предназначен лично за него. Когато публиката не е много и сцената не е много голяма се получава една близост между публика и изпълнител. В тази посока, ако работите, ще се получи нещо великолепно!

Ивелин Михайлов: В тази посока работим. В различните зони да има възможност за по-малки събития, които точно да са насочени към хора, които да ги оценят достатъчно. И да използваме създаденото като естествен декор. Да не правим изкуствени декори, а да използваме този естествен декор. Декорът ще го използваме спрямо изпълнителя, който е на събитието. Но фестивалната зона е извън Исторически парк и тя е огромна и тя може да събере и 20 000, и 30 000, и 50 000, и 100 000 човека, както на запад има такива големи фестивали. Ние сме гледали да направим съчетание на природата с големите събития, но без да оставяме отпечатък върху природата. Интересното при нас е, че след събитие, е абсолютно чисто. Самите хора, които идват, се научават да не си хвърлят боклука, ние при нас разделно го събираме. Борим се за кръгова икономика, 100% рециклиране на отпадъците. И другото, което правим, в селото гледаме да направим едни много красиви къщи, с което да направим един архитектурен резерват на българската античност и средновековие. Като казвам българската античност някой ще ме разбере погрешно, по-скоро по българските земи античността и после българското средновековие. И да може един човек, като дойде, не само да разгледа парка като посетител, но и да стане главен участник. И за няколко дена да се откъсне от единия свят и да отиде в коренно различен свят. Имаше един сериал „Западен свят", където използваха роботи. Ние пък ще го направим човешки, да не е роботизиран. И така можем да бъдем известни по целия свят. В Япония знаем, че има такова съоръжение. То е много по-малко, 90 декара, докато при нас всичко това, като го завършим, ще е 3 000 - 4 000 декара, ще е много по-голямо, като мащаб! Но ще даде на много хора възможност да пътуват във времето. Времена, в които е имало чест, достойнство, градивност, отдаденост 100% на хората. И така да си направим едно душевно окъпване от недобрия свят в момента. Защото понякога светът не е добър и когато се уморим, трябва да отидем някъде, за да окъпем душата си и духа си!

Водещ: И наистина накрая, понеже ще  говорят повече кадрите, отколкото думите, защо точно тук, защо точно в Неофит Рилски? Събрали сте хора от цяла България, но защо точно тук, защо не да кажем край Перник, Ловеч или Габрово?

Ивелин Михайлов: Да ви кажа, аз първоначално това място съм го мислил чисто икономически. Защото, когато правим такъв обект, да има магистрала е много важно, а то е точно на магистралата. Но да има отбивка, да има детелина, това е безумно скъпо съоръжение. Ако аз трябва да правя инфраструктурата, тя ще е по-скъпа от самия проект, което ще отнеме много време. Така че аз се съобразих с инфраструктурата. Второто нещо, което беше много важно за мен да има вода. Защото България е прекрасна страна с 4 сезона, но в най-големите горещини има нужда от вода да се поддържа зеленината в най-добрия ѝ вид. Тук е карство район с много води, ние дълбоки сондажи, много води и никога не ни се налага да черпим от мрежата. Другото, което сме гледали, е да е на пътя на туриста. Защото българите уважават себе си първо ако чужденците започнат да уважават нещо, тогава и българите го уважават! Тук е пътя на румънците, които минават, а историята на румънците и нашата е обща. Така че това нещо, ако го направим, както двореца в Балчик, който посещават, това нещо, ако им е на пътя, с това нещо ще засилим още туристическия поток. После, това нещо е на 15 минути от летището, пак по магистрала само е пътя, което е безумно улеснение за всеки чуждестранен турист. Защото ние сме договорили да има фирмен туризъм, тиймбилдинг, които се правят тук, те идват от чужбина с чартърен полет, кацат, ползват си нещата и се връщат. Морето е наблизо, хващаме и летните туристи. Има пристанище наблизо, ж.п гара на 5 минути. Винаги големите градове винаги са бири на кръстопът някъде, където има предпоставки да се случат тези неща. Затова ние гледахме нашия комплекс хем да е извън града, защото помислете си, сега сме тук и ако видим някоя панелна сграда и ни убива цялото желание да искакме да се пренесем в миналото, защото то ни напомня къде сме. Затова ние гледахме това място да има свобода, да има простор, да има природа и същевременно да е 100% свързано със съвременния свят!

Водещ: Добре, бяхте много изчерпателен, благодаря Ви! Ще следим всичко, което правите и винаги при първа възможност, при първа необходимост ще бъдем при вас!

Ивелин Михайлов: И аз ви благодаря и желая много успех на вашите зрители!

https://www.youtube.com/watch?v=_6HyobSQX50&t=3416s