/КРОСС/ Протестите срещу властта, които доведоха до оставка на правителството, бяха наречени протестите на новото Поколение Z. Младите обаче се превърнаха в лице на протестите и през 2013 г., когато беше окупиран Софийският университет. Един от лидерите на студентите тогава беше Ивайло Динев, който днес е политолог и изследовател в Центъра за източноевропейски и международни изследвания.

„Може би приликите са интересни. Радостно е, че отново има ново поколение бунтари-идеалисти. Една държава има нужда младите да са такива и да мечтаят за по-добро бъдеще. Както от 1968 г. във Франция искат невъзможното, така в България имаме традиция на студентски протести и бунтари", каза той.

И дефинира и различията. „Ние тогава влязохме в един период - 2013 г. имаше цяла година протести и ние в края на годината окупирахме 19 университети. В последствие се фокусирахме върху СУ и протестиращите идваха пред него. Сега ситуацията е малко по-различна, защото протестът изведнъж стана много масов. Те излязоха по улиците и едва сега виждам, че те правят опити на самоорганизиране. Може би разликата е в политическия контекст, в социалните мрежи. Ние бяхме тръгнали с група приятели, изведнъж станахме 300, в последствие хиляди".

По думите му гражданското общество в България винаги е било много силно и ефективно и е водело до политически промени, но по-скоро фасадни.

„Дълбочинните системни проблеми не са отговорност на протестите, а са отговорност на политическите партии, какво правят те, след като протестите свалят правителството. Това вече не е отговорност на гражданите. Гражданското общество има роля да санкционира, но политическите партии трябва да се вслушат в гласа на улицата и да канализират тази енергия. За съжаление, това не се случва и аз си мисля, че това не е от 2013 г. досега, а от началото на прехода досега", обясни Ивайло Динев.

бТВ, „Тази неделя"