/КРОСС/ В момента в кораба капитан няма. Въпросът е дали някой ще иска да поеме тази функция, или по-скоро дали някого ще му дадат да я поеме. Това каза икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов в предаването "Тази неделя" по бТВ.

Той очаква държавата да функционира с удължителен бюджет в следващите две тримесечия. „Това е адекватният хоризонт за мен, в който ще имаме с демократичен мандат някаква форма на бюджет", посочи икономистът.

Той обясни как работи удължителният бюджет и какво ще случи, ако не приемем такъв.  „На практика всички задължения, разписани в закон, ще се индексират по начин, по който са разписани в закон, ако не сме приели алтернативен закон за бюджета за 2026 г., което най-вероятно няма да се случи", коментира Адриан Николов.

Ако парламентът не приеме удължителен бюджет, който изрично да блокира тези автоматизми, ще се стигне до дисбаланси - увеличение на разходите без ясно покритие, като най-лесно ще бъдат орязани инвестиционните проекти. В същото време ще има ресурс за МВР и отбраната, но не и за други сектори като култура, здравеопазване и статистика, което може да доведе до социално напрежение и протести.

Според финансиста Левон Хампарцумян това, че държавата няма да има редовен бюджет няколко месеца не е проблем.

„Проблемът са клиентелистките мрежи, които са захранени с пари, договори и т.н. Дори да се смени властта, те имат още да получават - тях вече ги пази Конституцията и Търговският закон. След това имаме имунната система на държавата във вид служби, прокурори, Висш съдебен съвет с изтекли мандати и т.н., които пазят статуквото. Правителството си тръгна, ама те са там", заяви Хампарцумян.  

По думите му протестите просто показват проблемите в държавата. „Решаването обаче става с помощта на институции, на процедури в тях. Площадът трябва да бъде нащрек, за да не се получи тежък рецидив на това, което виждахме последните месеци и което изкара хората на площада", отбеляза той.

бТВ, „Тази неделя"