/КРОСС/ Театър "Сан Карло" в Неапол представи за първи път единствената опера на Енио Мориконе - "Партенопа", три десетилетия след нейното написване, предаде Асошиейтед прес.

Операта е вдъхновена от митичната сирена Партенопа, която се удавила, след като не успяла да омагьоса Одисей. Според легендата тялото ѝ било изхвърлено на брега и от него възникнало селище, което през хилядолетията се разраснало в крайбрежния град Неапол.

Когато Мориконе пише "Партенопа" през 1995 г., той вече е световноизвестен с музиката си към уестърна "Добрият, лошият и грозният", както и със запомнящите се саундтраци към епични филми като "Недосегаемите" и "Имало едно време в Америка".

През 2007 г. композиторът получи почетен "Оскар" за цялостно творчество, но негови произведения така и не прозвучаха в свещените зали на оперните театри - считани в родната му Италия за елитарния връх на музикалното изкуство. За негово голямо разочарование "Партенопа" събираше прах в продължение на десетилетия, а Мориконе почина, без да я види поставена на сцена.

Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица е трябвало да открият своя път в тази визионерска творба без бележките и насоките на композитора. Сред необичайните решения е липсата на цигулки в оркестъра - вместо тях Мориконе използва флейти, арфи и рогове, инструменти, свързани с гръцката митология.

Театър "Сан Карло" беше изпълнен с очакване още в четвъртък вечерта, когато неаполитанците присъстваха на отворена репетиция. Безплатните билети бяха разграбени само за няколко часа.

Митичната Партенопа е дълбоко вплетена в културната идентичност на Неапол. Според традицията нейният глас олицетворява вечния дух на града, а първоначалното гръцко селище носело нейното име. Тя е изобразена на паметници като Фонтана дела Сирена - фонтан, превърнал се в един от символите на града. Децата из целия Неаполитански залив, в сянката на Везувий, израстват с легендата за Партенопа, предавана от поколение на поколение.

През 2025 г. Неапол отбелязва и своята 2500-годишнина, а операта на Мориконе се превърна в кулминация на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, която след смъртта на съпруга си и раздялата с най-добрата си приятелка отказва утехата да се превърне в далечно съзвездие. Вместо това тя моли боговете да ѝ позволят да разпери криле над залива, където ще се роди безсмъртен град.

Продукцията изследва връзката между древната легенда и идентичността на съвременния Неапол. Две сопрани едновременно въплъщават образа на Партенопа, подчертавайки двойствената ѝ природа - между тяло и мит. Мориконе първоначално композира едноактната опера безвъзмездно, за да съпътства либретото на Гуидо Барбиери и Сандро Капелето за малък фестивал в Позитано, на крайбрежието на Амалфи. Фестивалът обаче фалирал и "Партенопа" била отложена. Следвали няколко неуспешни опита за възраждане на проекта, включително между 1998 и 2000 г. с театър "Масимо" в Палермо, който пропаднал поради липса на режисьор.

През вековете Партенопа е вдъхновявала редица творби - от опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди през XVIII век до филм от 2024 г. на носителя на "Оскар" Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-накрая оживява, за да заеме своето място сред тях.

Източник: БНТ