На прага на еврозоната: Какви са реалните рискове за публичните финанси и ще тръгне ли инфлацията нагоре
Секция: Коментари
17 Декември 2025 11:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
На прага на еврозоната: Какви са реалните рискове за публичните финанси и ще тръгне ли инфлацията нагоре

/КРОСС/ Това е правилната посока, заяви икономистът Димитър Събев

Дни преди влизането на България в еврозоната - какви са реалните рискове за публичните финанси и ще тръгне ли инфлацията нагоре? Темата коментираха в предаването „Здравей, България" икономистите проф. Румен Гечев и Димитър Събев.

В началото професор Гечев поиска право на отговор към Factcheck, след вчерашното им гостуване в NOVA. Темата е свързана с новина, че Общият европейски съд е приел за допустима искова молба за незаконосъобразност по приемането на България в еврозоната

Нашият екип, използвайки демократичните принципи на Европейския съюз, изпрати искова молба до Общия съд на Европа на 15 септември и на 28 ноември получи отговор от Общия съд в Люксембург. Това, което аз твърдя в моя пост във Facebook, е, че е минало на първа инстанция секретариата и, както казва нашият адвокат Ченалова, първата бариера за допустимост на секретариата е преодоляна", каза Гечев. Той продължи, че има следваща бариера. „Обявили сме, че е формиран четвърти състав на Общия съд на Европа, което ще рече за всеки разумен човек, че е даден ход на делото. Ние никога, както се твърдеше във вашето студио вчера, не сме казвали, че има решение на съда. Такова твърдение би било малоумно. Значи, формира се съдът в 14:00 часа следобед и взима решение - такова нещо няма никъде", каза Гечев.

Ние, като разумни хора, правим и втората стъпка задължително - това е да искаме обезпечителна заповед от съда. Тъй като знаем, че всеки съд може да заседава след месец, два, три, пет години, а ние влизаме в еврозоната на 1 януари 2026 година, ние се възползваме от процедурната практика на съда и искаме незабавната му реакция - неотложна обезпечителна заповед, която да спре изпълнението на решението за влизане в еврозоната, докато съставът на съда се събере и вземе решение. Това сме казали", подчерта Гечев.

„И още едно уточнение. В член 157 - производство, на страница 50 от процедурата на съда пише, че след като сега е даден ход на втората част на нашата молба, означава, че председателят на Общия съд в Люксембург във всеки момент може да спре процедурата - до 31 декември и след това. Ако заседава съдът, може да спре", каза Гечев. „Няма никаква дезинформация, няма никакво подвеждане", категоричен е той.

По отношение на готовността ни за влизане в еврозоната Димитър Събев каза, че сме стигнали дотук, плащайки голяма цена, но това е много широк въпрос. „Режимът на валутен борд отнема икономическа активност. Той я понижава. Това е колониален режим от XIX век, въведен в колониите на Британия - един ред на парична система, която насърчава метрополията за сметка на колонията. Ние бяхме в този режим в продължение на 28 години и той няма да ни даде възможност да забогатеем, да натрупаме. Ние стигнахме дотам, докъдето изобщо можем с този режим", каза Събев. „Има рискове, има неща, които да ни притесняват, но предвид всичко, което се случва в България и по света, това е правилната посока", смята той. 

Според Румен Гечев страната ни е подвела европейските институции. „Нашият екип подготви детайлни доклади, в това число за инфлацията и бюджета. Тези доклади казват, че българското правителство, БНБ и НСИ подведоха ЕК, ЕЦБ и Съвета на ЕС, поради което искаме реакция на Общия съд на ЕС", каза икономистът.

Според него страната ни влиза в еврозоната неподготвена. „Инфлацията вече по официални данни на НСИ надхвърля 5%, а тя трябва да бъде до 2,7 на сто. Тоест, вече реалният живот потвърждава, че е излъгано. Второ, бюджетният дефицит въобще не е 3% за 2025 година, а реално е над 5 на сто. Това ще се отрази трагично, тъй като инфлацията вече надхвърля 5%", каза Гечев.

В икономиката и макроикономиката нещата никога не са сами по себе си. Всичко е свързано като една голяма картина", заяви Събев.