/КРОСС/ Според евродепутата влизането на България в еврозоната не е повод за паника, а шанс за икономиката

„БСП има нужда от радикални реформи. Необходими са решителни и категорични стъпки, които да върнат партията като водещ фактор в политическия живот, а не да бъде партия на ръба на оцеляването." Това заяви българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Кристиан Вигенин пред Дарик радио. Той допълни, че БСП няма как да излезе от настоящата ситуация, „ако се правим, че нищо не се е случило". По думите му протестите в страната са били мащабни и енергията още от първия ден е показала, че половинчати действия няма да успокоят напрежението. Според него е било правилно да се даде шанс за нова перспектива чрез избори, защото гражданите, особено младите, искат различна политика, а който не може да отговори на тази заявка, ще остане извън политическата сцена.

Вигенин отбеляза, че оставката на правителството в навечерието на присъединяването към еврозоната и кабинет да си тръгва без приет бюджет не е добра практика. Той обаче успокои, че институционалните механизми гарантират устойчивост: „Народното събрание не се разпуска и при необходимост може да взема отговорни решения, а останалите институции работят с пълните си мандати и правомощия." Евродепутатът призова към повече отговорност и увери, че няма основания за притеснения за процеса по въвеждане на еврото.

По темата за цените Вигенин подчерта, че не би трябвало „две лева да станат две евро" и при подобни случаи хората трябва да подават сигнали. „Както доходът от 1000 лева ще стане 500 евро, така и цена от 2 лева трябва да стане 1 евро - с известно закръгляне", посочи той и призова да няма злоупотреби и подвеждане на гражданите. Евродепутатът напомни, че по негова инициатива млади програмисти разработиха „Евроконвертор", който улеснява изчисленията и включва изчисляване на ресто, което е полезно в периода, когато ще се плаща в левове, а ще се връща в евро. Той добави, че и сега доста хора го използват при превръщане на стойности от едната в другата валута.

Според Вигенин членството в еврозоната е по-скоро формална стъпка, тъй като левът от години е фиксиран към еврото, но носи важни ползи: повече прозрачност, предвидимост и улеснение за бизнеса и туризма. „Голямото предизвикателство е страната реално да се възползва от възможностите - по-лесен достъп до ресурс, инвестиции и партньорства, за които работодателските организации настояват от години. Следващото правителство и парламент трябва да се фокусират върху национални мерки, които да допълнят европейските усилия за опростяване на правилата - намаляване на административната тежест, дигитализация на управлението, по-лесно взаимодействие между бизнеса и държавата и реални реформи, които да подкрепят догонващ икономически растеж и повишаване на доходите", акцентира евродепутатът. 

Кристиан Вигенин коментира и войната в Украйна, като отбеляза, че самият факт, че най-после се полагат сериозни дипломатически усилия за примирие и траен мир, е положителен - за жалост, след стотици хиляди човешки жертви. По думите му сега има по-ясна представа кои са проблемните точки и се търси компромисно решение, от което никой няма да бъде напълно доволен. Той подчерта, че Украйна трябва да получи гаранции за сигурност и перспектива за бъдещо членство в ЕС, а Европа трябва реалистично да оценява собствените си ресурси и ангажименти.

По темата за изкуствения интелект Вигенин заяви, че той ще промени икономиката и обществото и че тези, които го внедряват успешно, ще имат сериозно предимство. Той напомни, че ЕС е приел първото по рода си законодателство - Акта за изкуствения интелект - което създава рамка за развитие на технологиите и едновременно с това защитава хората. Евродепутатът посочи, че в ЕС са въведени ограничения срещу практики като наблюдение на работници и селекция на кандидати за работа чрез изкуствен интелект. Той предупреди, че има натиск за дерегулация и разхлабване на правилата за достъп до чувствителни данни, включително здравни. Според него инициативи за опростяване като т.нар. „Цифров Омнибус" могат да отслабят защитата на личните данни и сигурността на гражданите. „Целта трябва да остане ясна: технологии, които служат на хората, а не обратното", заключи той.