/КРОСС/ Навлязохме в междувремие между различни епохи на международната среда и сигурност.

Това мнение изрази пред БНР политологът Владимир Шопов. По думите му сме в период, в който няма еднозначни отговори.

Той очерта три глобални тенденции: ключовата роля на САЩ, която макар да се редуцира, ще остане факт; отчетливо групиране на два блока - около САЩ и около Китай, с известни пренареждания и предоговаряне на условията; нарастваща полицентричност - възход на средните сили и нови регионални групирания.

САЩ се оттеглят от Европа и световните дела от доста време. Розовият период на Източна Европа приключи с приключването на войната в Югославия, смята икономистът Руслан Стефанов.

Очевидната промяна в световния икономически баланс е израстването на Китай, отбеляза той.

"Оттук нататък не трябва да се подценяват факторите, институциите и действията, които ще ограничават полето на президента Тръмп както във външната, така и във вътрешната политика", допуска политологът.

Русия последователно реши за разруши мира след Студената война. Крайната цел е връщане на баланса на силите отпреди разширяването на НАТО с Източна Европа, каза Стефанов в годишния обзор на предаването "Събота 150". Според него "геометрията за Европа се промени по много параметри".

Все още не се виждат контурите на сценарий за капитулация на Украйна, коментира Владимир Шопов. Според Руслан Стефанов "украинците са готови да се бият докрай", което в началото на войната не е било така.

При капитулация на Украйна и запазване на Крим и Донбас балтийските страни, Полша, Финландия, Швеция и Германия са наясно, че това означава продължаваща война, гласи анализът на икономиста.

Политологът от своя страна посочи, че са се положили основите на интеграцията на Украйна и свързването ѝ със западния свят, а "ангажиментът за ускорено влизане на Украйна в ЕС е съществен".

Базовият сценарий в стратегическото мислене на американската администрация е допускане за първи път на възможността за едновременни конфликти в няколко театъра на военни действия, добави Шопов.

По темата с пропадането на идеята за репарационен заем за Украйна чрез замразените руски активи Руслан Стефанов подчерта, че политическата нестабилност у нас прави външнополитическите ни позиции по-внимателни. "При репарационния заем нещата са много сложни за България. За България казусът е по-специфичен, защото имаме сходен казус с "Лукойл", което поражда множество правни и икономически последствия", обясни той. Според него заради това позицията на страната ни е по-умерена и деликатна.

"Европа се опита да натисне Белгия. Белгия се оказа под невероятен натиск, което отговаря на въпроса защо страни като България, Словакия и Унгария имат колебания."

В този механизъм имаше прекалено много неясноти и на практика нямаше финансов таван при евентуалните искове при извършването на тази операция, отчита Владимир Шопов.

"Потенциалните финансови щети никой в момента не може да дефинира. Разделението на практика е било практически 50:50, с ключови държави, които са имали много сериозни резерви, затова се стигна до компромисен вариант."