Танцуващите коледари
Секция: ЛЮБОПИТНО
21 Декември 2025 13:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Танцуващите коледари

/КРОСС/ В Ямбол най-очакваната атракция са т. нар. танцуващи коледари - една традиция от векове.  Най-малкият коледар в групите още няма две годинки, най- възрастният е над 70. Репетициите за най-важният ден в годинатa вървят с пълна сила, на една от тях присъства и наш екип.

Само веднъж в годината и само в Ямбол, можете да видите т.нар. танцуващи коледари.

Традицията води началото си от местния кавалерийски полк, затова коледарите танцуват със саби и шпори.

Танцът е характерен за кв. „Каргона", където момчетата започват от невръстна детска възраст и играят до старини. Каква е тайната на тази традиция, в която влизат все повече млади хора?

Данчо Иванов играе вече 40 години. Наследил е ритъмът и любовта към музиката от дядо си - един от най- добрите гайдари.

„Трудно няма, стига отвътре да ти се отдава", казва той.

Мариян е ученик и идва всеки ден, след часовете. Той е първият в семейството, който се запалил по коледарските танци

„Просто традицията ми хареса много, видях ги една година да играят и аз реших да пробвам - и така вече трета година и аз играя", коментира Мариян Тотев.

„Няма как да не се вълнувам, това е нещо като магия. Не може да се опише, неописуемо е", казва Теодор, ученик.

Станеник, или ръководител на групата, е Елиян Кисьов, чийто живот е свързан с традицията на танцуващите коледари. Играе вече 35 години. Винаги идват млади хора, които искат да се научат и да продължат.

„Досега не е имало човек, който да не може. Имахме случай, момчето пет години се учи , но на шестата година продължи. Когато има упоритост, стават нещата", казва Елиян.

Сред новобранците е Росен Михалев, който работи като механик.

„Изглежда лесно, но с много репетиции, труд и усилия се постигат нещата. Всички играем в един и същ ритъм и ако обърка един, си личи", коментира той.

В групата играят четири поколения  - най- малкият е над годинка, а Христо е на пет.

„Кожухчето ми и вратовръзката ми, и ботушите ми са с паричка", казва той и допълва, че много му харесва.

„Аз съм оптимист, като гледам тези деца на 2-3 години. Имаме в групата деца на една годинка. Аз съм оптимист, че те ще продължат след нас. И аз им казвам, че остарявам, трябва някой по- млад да взема бъклицата", споделя Елиян Кисьов.

бТВ, „Тази неделя"