/КРОСС/ За 2024 г. Композитният индекс „Икономика на светло" (КИИС) достига стойност от 79,44 пункта, като продължава тенденцията за изсветляване от 2010 г. насам.

„Изсветляването на българската икономика е кауза за Асоциацията на индустриалния капитал в България. Особено важно е да се отбележи, че през 2024 г. нашата работа за ограничаване и превенция на сивата икономика и на недекларираната заетост беше определена като най-добра практика от Европейския орган по труда. Това е много висока оценка, която заслужава да бъде ясно заявена.", посочи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България г-н Румен Радев.

Стойностите на Композитния индекс и на Под-индекса „Заетост на светло" бяха публично оповестени по време на проведената днес пресконференция по проект BG05SFPR002-1.005-0004 „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси", съфинансиран от ЕСФ+ по Програма „Развитие на човешките ресурси".

Индексът нараства спрямо 2023 г. с 1,44 пункта. Увеличение се отчита и при двата му компонента - статистическия и социологическия.

„Основен принос за подобрението имат по-високата събираемост на ДДС, разширяването на безкасовите разплащания, по-добрият контрол върху акцизните стоки и относителната стабилност на пазара на труда.", уточни проф. д-р Стефан Петранов, ключов експерт по проекта и ръководител на екипа, разработил двата индекса. „В резултат на това се отчита една стабилна тенденция за намаляване на нивото на сивата икономика през годините.", допълни той.

„МТСП разчита изключително много на научния подход, който в годините беше изграден и прилаган от АИКБ, позволяващ посредством изчисляването на този изключително важен индекс да следим напредъка в борбата със сивата икономика. Чрез него ние проследяваме тенденциите на неформалната икономика, и разбираме по-добре същността и основанията за нейното съществуване, за да можем да прилагаме мерки, с които да я намаляваме. И днес виждаме устойчива тенденция за подобряване на икономическата среда. Това означава, че бизнесът и обществото стават все по-зрели и все по-нетърпими към недобросъвестни практики.", посочи г-жа Наталия Ефремова, зам.-министър на труда и социалната политика и председател на Обществения съвет „Икономика на светло".

Под-индексът „Заетост на светло" (ПИЗС) отчита спад, като от 82,24 пункта през 2023 г. достига до 80,21 пункта през 2024 г., което е най-ниската му стойност от 2020 г. насам. Според представения анализ, намалението се дължи както на понижение в статистическия компонент, така и на спад в социологическите оценки на работодателите относно практиките на трудовия пазар. Данните ясно показват, че проблемите със заплащането „в плик", недекларирането на реалните възнаграждения и допълнителната работа без трудови договори, продължават да са структурен риск за пазара на труда. Притеснително висок остава делът на младите хора, които формално не са нито в образование, нито на пазара на труда.

„Бих искал да обърна внимание на една често погрешно интерпретирана тема за тези млади хора. Анализите ни показват, че значителна част от тях всъщност работят, но при нерегламентирани и сиви трудови практики. Именно те са сред най-уязвимите жертви на сивата икономика, включително чрез плащания „в плик". Това е системен проблем, който изисква системен отговор.", допълни Румен Радев.

Анализът за 2024 г. потвърждава, че въпреки отчетеното изсветляване на икономиката като цяло, делът на сивата икономика в България остава относително висок. Сред ключовите фактори за това се открояват продължаващата административна намеса на държавата на трудовия пазар чрез минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, ниската ефективност на институциите и високите нива на корупция.

Резултатите от КИИС и ПИЗС за 2024 г. потвърждават необходимостта от последователни и дългосрочни политики, насочени към ограничаване на недекларираната заетост, подобряване на институционалната среда и укрепване на връзката между реални доходи и осигуряване. Данните подчертават, че изсветляването на икономиката не може да се постигне устойчиво без целенасочени мерки именно в сферата на трудовите отношения.

Пресконференцията беше водена от ръководителя на проект доц. д-р Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, а участие в нея взеха Румен Радев, председател на Управителния съвет на АИКБ, Наталия Ефремова, зам.-министър на труда и социалната политика, проф. д-р Стефан Петранов, ключов експерт по проект, Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, Росица Стелиянова, директор „Програми и проекти", експерти, работещи по темата и журналисти.