/КРОСС/ Над 600 овладени кризисни ситуации, повече от 200 спасителни акции в планината и хиляди спасени хора, изпаднали в беда. Така звучи равносметката за 2025 г. на онези, които дават от времето, усилията, а често и от здравето си, за да помогнат на друг.

Доброволците към Националната асоциация са хора на всякаква възраст и с различни професии. Помагат в гасенето на големи пожари през лятото, при наводнения след обилни валежи през есента, участват в издирвателни акции в планината. Според асоциацията броят им расте. Наблюдават и тенденцията все повече успели в личен и професионален план хора, да желаят да стават доброволци. Въпреки това те все още са недостатъчно. От 7000 места предвидени в държавните разчети, заети са едва половината.

През 2025 година благодарение на тези хора са били овладени над 600 произшествия, като броят им не е окончателен, тъй като предстои събирането на още данни.

В асоциацията членуват приблизително 250 формирования, пръснати из цялата страна. Най-големите от тях - тези в София и Пловдив, наброяват към 80 души. А най-малките - около петима. Най-младите доброволци са 18-годишни, а най-възрастният е на малко над 70.

Официалните формирования са част от единна спасителна система, като всеки кандидат преминава първо през подбор, а после и през задължителна подготовка. Закон, който да регламентира дейността им и да ги защитава като им осигурява екипировка, данъчни облекчения и допълнителен отпуск, няма. Така през лятото доброволец беше уволнен след отсъствие от работа заради гасене на пожар в Пирин.

Доброволците към една от най-големите и най-старите организации - Българския червен кръст, са над 16 500. Те участват в здравни и образователни кампании, социални и хуманитарни дейности, оказват първа помощ и помощ при бедствия.

Около 7 000 от тях са членове на младежката им структура. Това са ученици, студенти или просто млади хора на възраст от 14 до 35 години, които членуват в около 270 клуба в цялата страна.

БЧК разполага и със специализирани формирования като водни спасители и Планинската спасителна служба, която само за тази година е извършила над 200 спасителни акции, като е помогнала на над 3000 души.

Въпреки всичко казано дотук, Закон за доброволчеството у нас все още липсва. Има законопроект, който обаче стои на изчакване от години.

И тъй като няма и регистър, е трудно да се каже колко българи се занимават с доброволчество, било то формално чрез организации или неформално.

По изчисления на Евростат 12% от гражданите на Европейския съюз участват във формални доброволчески дейности. Най-висок е този дял сред нидерландците - 36%. Следват Дания и Люксембург с по 25%. Ние, за съжаление, сме последни, с дял на доброволците от едва 3%.

Участниците в неформалните доброволчески дейности са повече. В Нидерландия, която и тук е първа, по-голямата част от населението - цели 73%, помага на някого в нужда, а в Швеция това прави всеки втори човек.

Единствено у нас тези хора не са повече, а по-малко. Според Европейската статистика, неформалното доброволчество тук се оказва дори по-непопулярно от формалното. Преди нас в тази класация, както и в предната, са Италия и Румъния. А Германия и Финландия не са предоставили данни.

У нас от 600-те кризисни ситуации през 2025 г., овладени с помощта на доброволци, голяма част бяха тежките пожари през лятото. Опожарените, а не просто засегнати площи за годината, са с размер от почти 330 квадратни километра. Броят на пожарите е 92, но в тази статистика от Европейската информационна система за горски пожари включват само тези, по-големи от 30 хектара. Това превърна 2025 г. в третата най-тежка година за последните 20.

Само в Благоевград десетки доброволци се включиха в потушаването им.

Дамян Станев е доброволец от 4 години насам. Включвал се в различни акции, като земетресението в Турция, събиране на помощи, транспортиране на помощи, участие в различни най-вече горски пожари, разчистване на паднали клони зимата.

Споменът за горящия Пирин още тлее в сърцата на тези, които се бореха с пламъците. Пукотът от дърветата, плачът на животните и умиращата природа остават дълбоко в съзнанието и на Дамян Станев.

„Пирин изгоря! И основният проблем е, че голяма част от доброволците работят някъде. Няма разбиране от страна на работодателите и невинаги могат да ги освободят. От момента на активиране на формированието, имаме 30 минути да сме в базата. И лятото, обикновено отпускарски сезон, невинаги всички успяват да реагират. Иначе, най-кошмарното нещо беше наистина Пирин. Може би 40 000 декара изгоряха и няма го съзнанието, че когато Пирин гори, каква по-важна работа може да има човек?! Страшно беше", казва Дамян.  Той почти винаги се включва в акциите. Просто защото няма работодател.

Според Станев, доброволчеството се подценява както от обществеността, така и от самата държава. „Знаете от колко време чакаме закон за доброволчеството. Доброволните формирования не са само общински. Има различни формирования, при които обезпечението е доста по-трудно. Така, ако искаш да си доброволец, трябва да си обезпечиш екипировка, лични предпазни средства и т.н.", обяснява Дамян.  Именно  това спира немалко желаещи.