/КРОСС/ За повече оптимизъм и подкрепа към националния ни отбор по футбол апелира селекционерът на България Александър Димитров, след като тимът ни остана на последното място в квалификациите за Световното първенство догодина. Пред Александър Костадинов Димитров разказва за преживяванията на футболистите и неговите лични през последните четири месеца. Треньорът говори и за очакванията за предстоящите мачове от Лигата на нациите през 2026 г. 

Станах по-затворен. Още повече ограничих контактите си с хората. Особено през първия месец, след като ме назначиха за селекционер и след първия прозорец, който имахме. Разбрах страшно много неща. И видях кои са хората, които ме подкрепят, истинските ми приятели. Видях обаче и лицемерите, които чакаха да се разклатя на тази позиция, за да могат да ме атакуват жестоко.

Колко голяма е разликата между това да си селекционер на младежите и на мъжете?

Честно казано, като настройка за мача - подготовителният период преди лагера, времето на самия лагер - разлика няма. Просто сега светлините на прожекторите са по-силни. Общественият интерес към мъжкия национален отбор е нормално да бъде много голям. Знаем, че у нас всички разбират от няколко неща и основното е футболът.

Българският запалянко е нетърпелив...

Да, доста изстрада българският запалянко в последните години заради липсата на резултати, спомняйки си великото американско лято през 1994 година. Иска на всяка цена нашият национален отбор да повтори успехите или поне да се доближи до тях. Но има закономерности, които ни отдалечиха от това.

Трудно ли се прави селекция през 2025 година на нивото на българския футбол?

С оглед на многото чужденци в родното първенство, за съжаление изборът става все по-труден.

Част от момчетата в мъжкия национален отбор са минали през твоята школа, защото ти беше дълги години начело на младежките гарнитури. Как изграждаш доверие? С какво ги мотивираш?

В работата ми в момента много ми помогна фактът, че има играчи, които познавам от 15-16-годишна възраст - например, капитанът Десподов, който направи първите си стъпки в националните гарнитури при мен. За мен е много важно отношението между треньор и играчи. Основното е да имаме принципи, да бъдем честни и открити един към друг и да си имаме доверие. А то се изгражда с времето и с постъпките, а не с приказки.

Как се справяш със стреса? Мнозина изказаха убеждението, че Александър Димитров не е подходящото име за националния отбор.

Много неща се изляха по наш адрес, особено след първите два мача. Това, което последва, не беше градивно. Беше ужасно, отвратително... Не помагаше нито на нас, нито на играчите, нито на отбора като цяло. Но успяхме да се изолираме. И Слава Богу, това даде резултат.

Кога реши Александър Димитров да стане треньор?

От много малък. Дори преди да започна да тренирам футбол, казах, че искам да стана треньор. Дядо ми е бил футболист и може би покрай него се зароди тази любов. Но си казах, че за да стана треньор, първо трябва да бъда играч. Според мен това е много важно. Трябва да си играл професионален футбол.

Какво послание носиш на хората и каква е визията ти за бъдещето на националния отбор?

След тези мачове срещу силни съперници като Испания, Турция и Грузия вече нищо не може да ни изплаши. С нетърпение очакваме Лигата на нациите. Преди това имаме две контроли през март и две през юни. Трябва да се подготвим добре, да включим още млади състезатели, защото свалихме средната възраст с три години. Искаме още да я намалим, защото бъдещето е в тези играчи. Но не може само с млади спортисти. Наистина искаме да донесем радост на футболните запалянковци, без да даваме празни обещания.

Какво послание ще отправиш към хората, които обичат българския футбол?

На сърце ми е да им кажа, че искаме да станем по-добри. Да се уважаваме малко повече, да свалим част от тази агресия и недоверието. Да си дадем прошка, да си подадем ръце и да работим заедно за по-добрите дни на българския футбол. Защото няма невъзможни неща!