/КРОСС/ Катедралният храм „Свети Александър Невски" е не просто емблема на София, а символ на българската свобода и възстановената държавност. Зад внушителните куполи и богатата украса стои дълга история - на идеи, прекъсвания, жертви и национална признателност.

Златните куполи на „Александър Невски" се виждат отдалеч. В началото на ХХ век са били първото нещо, което посреща пътниците, пристигащи в София.

Но преди храмът да се превърне в символ, зад него стои дълга история.

„Катедралният храм има една много дълга строителна история, като всичко започва още през 1879 година, когато още по време на учредителното събрание в Търново нашите депутати по предложение на Петко Каравелов взимат решението да се построи такъв храм-паметник в знак на признателност на българското освобождение", разказа урбанистът Здравко Петков.

Първоначално храмът е замислен за Търново, но по-късно мястото е променено.

„По-късно - на 19 февруари 1882 година, денят на българското освобождение по стар стил, е положен основният камък на катедралният храм", разказа още Петков.

След полагането на основния камък строежът не върви по план. Проектите се сменят, работата е замразена, а реалното строителство започва едва през 1904 година.

„Тогава започва строителството, което продължава 8 години, което за един толкова мащабен и сложен проект за времето си, наистина е впечатляващо", обясни урбанистът.

По храма работят архитекти, художници и майстори от цяла Европа - руснаци, италианци, германци, австрийци, чехи и българи.

Храмът е издигнат на най-високата точка на стара София с 550 метра надморска височина - до базиликата "Света София", а камбанарията достига близо 53 метра.

Архитектурно храмът е сред най-ярките образци на неовизантийския стил, но носи и ясни препратки към средновековната архитектура по българските земи.

Фасадата впечатлява с детайли и символи. От пауните на главния вход - символ на възкресението, до агнето и растителните мотиви.

„Александър Невски" е един от най-скъпите строителни проекти в България до Втората световна война. Стойността му възлиза на над 5 милиона златни лева - огромна сума за времето си, събрана основно чрез дарения от българския народ.

„Използвани са изключително скъпи строителни материали. Ако говорим за фасадата, най-много е използван белият врачански камък, но в интериори имаме много скъпи италиански мрамори, имаме бразилски оникс, имаме алабастър. Всеки един материал е бил специално подбран, специално доставен за този храм-паметник и оттам насетне изпълнението на всеки един детайл е абсолютно майсторство", разказа Здравко Петков.

Куполите са покрити с 9 килограма чисто злато, а медта, която е използвана, е от Мюнхен.

„Много интересни са мозайките, които разкрасяват фасадата. Те са дело основно на български художници, една голяма поредица от български художници, като съответно конкретните малки парченца за всяка една мозайка са били произведени във Венеция", обясни Петков.

Историята на строителството на храма носи и трагедия - най-малко 10 души са загубили живота си.

„Става една голяма трагедия, когато се монтират камбаните през 1911 година. Има три жертви, след като една от камбаните, която тежи 6 тона, се свлича и така трима души губят своя живот", каза урбанистът.