/КРОСС/ Неонатологът от УМБАЛ "Св. Георги" разказа за призванието, отговорността и цената на спасените животи

Проф. д-р Мая Кръстева-Вилмош е специалист по педиатрия и неонатология и ръководител на Отделението по неонатология към УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив. Повече за своето призвание тя разказа в предаването „Пулс" по NOVA NEWS.

Проф. Кръстева е посветила 45 години от живота си на грижата за новородените. Наградата "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз е третото високо признание за нейната професионална дейност и за приноса ѝ в изграждането на неонатологична школа у нас.

„Всяка награда ме е радвала, но и ме е задължавала да продължавам да се доказвам и да се усъвършенствам", сподели проф. Кръстева. По думите ѝ най-голямата радост остава моментът, в който вижда порасналите деца, за които се е борила в първите им дни.

Любовта към медицината идва още от детството. Израснала в семейство на медицински специалисти, тя избира професията и остава вярна на нея през целия си път. Веднага след дипломирането си започва работа като неонатолог в клиниката, в която е и днес. „Не съм сменяла нито работното си място, нито специалността си. И до днес съм доволна от този избор", каза тя.

Първото ѝ дежурство остава незабравимо - навръх Нова година, в критична ситуация и с минимален опит. „Беше изключително стресиращо, но се справих", сподели професорът.

Данните, които сподели тя, са тревожни. Между 11 и 12% от бебетата у нас са недоносени. В клиниката в Пловдив всяка година преминават около 300 тежко болни новородени, включително изключително редки и критични случаи. Най-малкото бебе, за което са се грижили, е тежало едва 500 грама. „Тежките ситуации са ежедневие. Понякога не са достатъчни само знанията и опитът. Нужна е и интуиция. За съжаление, не във всички случаи изходът е благоприятен", призна проф. Кръстева. 

По думите ѝ  работата рядко остава в болницата. „Дори вкъщи не спирам да мисля за децата. Това се отразява най-много на семейството ми", сподели неонатологът. Въпреки това удовлетворението е огромно, както от доверието на колегите, така и от благодарността на родителите, дори в най-тежките моменти.