/КРОСС/ Добивът на нефт и газ от карбонатни находища, които съставляват повече от половината от руските резерви, се усложнява от ниска скална пропускливост. Нефтът и газът в тях често са "заключени" в изолирани пори и пукнатини, така че стандартните методи за разработка са неефективни.

Учени от Пермския политехнически университет, заедно с колеги от Института по проблеми на нефта и газа към Руската академия на науките, са предложили подобрен метод за окисляване на карбонатни резервоари, който позволява оценка на промените в скалите през целия период на въздействието на реагента. Относно тази Газета в пресслужбата на учебната институция.

За разлика от традиционния подход, при който експериментът спира веднага след формирането на първата "червеева дупка", новата техника симулира пълния цикъл на киселинна филтрация - както се случва в истински кладенец. В лабораторията изследователите проведоха серия от експерименти върху десет проби от керна, възпроизвеждайки налягането и температурата на резервоара, както и остатъчното наситене на вода и петрол.

"Получихме двойни данни за излагане на киселина "преди" и "след" за всяка проба. Това позволи за първи път да се начертаят зависимостите от увеличението на пропускливостта и порьозността от обема на инжектирания реагент", обясни Сергей Попов, ръководител на лабораторията на Института по нефт и газ към Руската академия на науките, доктор на техническите науки.

Експериментите показаха, че след киселинно третиране средната пропускливост на скалите се увеличава с 6880 пъти, порьозността с 17,4%, а плътността намалява с 2,5%. Този ефект е свързан с образуването на разклонена мрежа от разтворени канали в карбонатната матрица.

Според Сергей Чернишов (признат за чужд агент в Руската федерация), ръководител на отдел "Нефтени и газови технологии" в ПНРПУ, основното предимство на техниката е възможността да се предвиди резултатът в зависимост от "дозата" на киселината: "За първи път беше възможно да се покаже точно как се променят пропускливостта и порьозността с увеличаване на обема на реагента. Това дава на инженера не само факта за подобряване на свойствата на скалата, но и инструмент за точно изчисляване на параметрите на обработката."

Авторите отбелязват, че придобитите зависимости могат да бъдат вградени в инженерния софтуер. Това позволи да се изчисли оптималния обем и скорост на инжектиране на киселина за конкретен кладенец, намалявайки риска от унищожаване на скалите и прекомерна консумация на реагенти.