/КРОСС/ Срещаме ви с едни жени, които пазят жив един вековен занаят - килимарството. Ръцете им творят фигури и символи в прочутата чипровска тъкан. Става дума за известните по цял свят чипровски килими, признати за част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. За съжаление последователите на този занаят стават все по-малко и килимарството е сред изчезващите професии. Каква е тайната на чипровския килим и кой пази вековната традиция - разказват Теодора Георгиева и операторът Иван Ставрев.

"Всичко е ръчно. Това е животът ми, това е изкуството ми, това е радостта ми, това ми е гордостта."

"Това, което боли и липсва, е че къщите са празни. Има къщи, но няма хора. Децата избягаха. Опустяха становете. По два-три стана имаше във всяка къща."

Багри, преплетени нишки и сложни фигури - това е магията на чипровския килим. Някога основен поминък, днес чипровската тъкан има особена художествена и културна стойност. Позната е по цял свят и е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Севка, Наташа и Венета са сред малкото останали пазителки на занаята. Те продължават да тъкат, защото това е техният живот.

Севка Бардинска е на 83 години. На едва 10 години сяда за първи път на стана:

"На десет години вече си добър килимар, защото си при баба и нямаш кога друго да правиш. Като завършиш основното образование, ти си килимарка. Нямаше друго", спомня си тя.

По думите ѝ в Чипровци някога е имало над 600 килимарки:

"Беше изключение в къща да няма стан и да няма килимарка."

Усвоила до съвършенство тъканта на чипровския килим, Севка се отдава на изкуство:

"Аз съм изпълнителка на най-известните художници в България - на Марин Върбанов, Здравко Мавродиев... Ако нямаш в душата си познание за природата и човека, не можеш да бъдеш изпълнител на пана. При мене нещата са дарба от Бога. Занимавам се с икони, те бяха моята слабост. Няма сграда в България да няма пано, направена от мене - в НДК-то, в Париж имаме изложба, не моя изложба, а като изпълнителка с Марин Върбанов. Радостта ми е, че бях сред много известни хора и че по света има неща, които са направени от моите ръце. За мене това е голямо щастие. Но това, което съм направила, ако трябва да се измерва в километри и квадратура, ще стигнем до Монтана, ако не и по-далеч."

Станът е неизменна част и от дома на Наташа още от дете. Днес тя тъче килим с мотив "пролетна лоза".

Наташа Димитрова: "Изключително ръчен труд и много математика. Всеки килим и модел е красив сам по себе си, стига да го изработиш с желание и любов."

Сръчните ръце на Наташа извайват пана по повод приемането на България в Европейския съюз и за посещението на папа Франциск, но се тревожи да не изчезне занаятът:

"Младите не желаят да започнат да се учат. Има някои деца, които посещават кръжока по килимарство в училището, но масово не се учат. И с тъга го казвам - дано занаятът да не замре."

Историческият музей в Чипровци пази килими още от втората половина на XVIII век. Местните казват, че хората тук се раждат килимари, а 400-годишното училище в града дълго време е било основата за подготовката им.

Ели Костадинова, директор на ОУ "Петър Парчевич" - Чипровци: "Училището е строено за 700 деца и толкова деца е имало. Сега са 48. Имаше специална паралелка и от нея излязоха много добри специалисти.

Днес обаче такава паралелка вече няма.

Ели Костадинова, директор на ОУ "Петър Парчевич" - Чипровци: "Килимарството се изучава само в часовете по занимания по интереси. Кандидатстваме по проекти за тъкачество, дизайн и приложно изкуство, за да започне обучението още от началните класове и да стигнем до там, че да открием нова паралелка. Проблемът е броя на децата."

Пламен Петков, кмет на община Чипровци: "Нашата цел е да го възродим. Ако съберем ученици и учители, Министерството на образованието няма да е против да финансира тази дейност. След всеки фестивал имаме запитвания по какъв начин може да се научи. Единственият начин е да си възвърнем паралелката, има все още и учители по дизайн."

Венета тъче чипровски килими вече 70 години. И тя признава, че приемствеността е слаба, но надеждата остава:

"Когато завърших седми клас, бях на 14 години и започнах да тъча. Килимарството трябва да го има."

"И съм уверена, че все още има млади, които по малко сядат в килима и тъче."

"До където можем да работим, все ще тъчем."

"Не вярвам, че ще изчезне."

"Ще го има - имало го е, и пак ще го има."

Защото, както казват те, чипровският килим е с дълъг срок на годност.

Източник: БНТ