/КРОСС/ Доналд Тръмп не сложи край на войната в Украйна за няколко дни. Изправен пред широка критика в движението MAGA заради случая с Епщайн, Доналд Тръмп се завръща с изолационистка стратегия за национална сигурност, която е силно изместена към крайната десница.

От критиките на вицепрезидента Джей Д. Ванс към европейците в Мюнхен до новата отбранителна стратегия, това беше година, в която европейците се бореха да спрат проруските ексцесии във Вашингтон. Прекратяването на руско-украинската война след няколко дни , обещано от Доналд Тръмп, се превърна в агония, която ни преследва цяла година. И вероятно ще продължи през 2026 г.

Поне едно нещо стана ясно: Русия не търси път към мир. А Вашингтон многократно е показвал, че е поблизо до Москва, отколкото до Киев и европейските му партньори. Годината започна напрегната в отношенията между Америка и Европа. И така продължи. MAGA открито подкрепи крайната десница на германските парламентарни избори. А вицепрезидентът Джей Ди Ванс отправи остри нападки към Европа на конференцията по сигурност в Мюнхен. Той обвини европейците в цензура и недемократично поведение, позовавайки се на правните процедури срещу онлайн речта на омразата и изолацията на крайнодесните партии.

След това дойде кинематографичната сцена в Овалния кабинет, в която Володимир Зеленски беше отлъчен от Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс, пред смаяните погледи на целия демократичен свят. Тръмп постла червения килим за Путин в Аляска, готов на множество отстъпки. А заплахите на лидера на Белия дом да наложи петролни санкции на Русия бяха последвани от също толкова отлагания и протакания. Санкциите срещу Лукойл бяха окончателно обявени през октомври и ноември, но до голяма степен бяха спрени няколко седмици по-късно. Техническо спиране, за да се даде време на европейските съюзници да се адаптират? Или политически ход, за да се даде възможност на Русия да си поеме дъх?

Междувременно международната преса разкри мирен план, изготвен от руската и американската делегация, според който Украйна трябва да отстъпи на Москва райони в източната част на страната, които руските сили в момента не контролират. Това, в замяна на потенциална гаранция за сигурност, в неопределен формат. Украинската армия ще бъде намалена по численост. Американците също така ще получат достъп до приблизително 300 милиарда долара в руската хазна, блокирани в Европа. Европейски усилия за изграждане на язовири Европа реагира всеки път в опит да намали мащабите на бедствието. Тя го направи, като помири Зеленски и Тръмп. Това се случи след срещата на върха в Аляска, когато европейските лидери отидоха в Овалния кабинет, за да успокоят Доналд Тръмп в неговите промосковски наклонности. Те се включиха в предоговарянето на руско-американския мирен план.

Цялата година беше белязана от нестабилността на Доналд Тръмп, който няколко пъти променяше подхода си към Русия, между капитулация и заплаха. През декември публикуването на Стратегията за национална сигурност на Съединените щати може да представлява за мнозина краят на всички неясноти. Белият дом вече не вижда Русия като заплаха, а вместо това се откъсва от Европа. Както никога досега, документът има дълбоко идеологически и националистически, крайнодесен подход , в линията, представлявана главно от вицепрезидента Джей Ди Ванс.

В американския смисъл Европа е изправена пред „унищожението на цивилизацията". Следователно Тръмп иска да спаси Стария континент, като подкрепя крайнодесни партии и нелиберални режими като този в Унгария. Белият дом предупреждава, че сигурността на Европа сега зависи от решителната промяна в политиката на континента надясно. С други думи, ние няма да ви защитим, ако не следвате нашия политически модел. Американската стратегия възприема и расовата теория за „голямото заместване", която твърди за съществуването на глобален план за изчезването на бялата раса.

„В дългосрочен план е повече от правдоподобно, в рамките на най-много няколко десетилетия, някои членове на НАТО ще станат предимно неевропейски", се казва в документа. САЩ предлагат Европа да поема собствените си разходи за отбрана от 2027 г., което създава впечатление за трансатлантически разрив. Същото важи и за подхода към Украйна: Европа има за цел да защитава свободата и демокрацията. Американският документ говори за „стратегическа стабилност" с Русия. Европейците сега установяват, че в официален документ администрацията на Тръмп се откъсва от Европа. Нещо повече, подобно на Владимир Путин, тя работи за унищожаването на Европейския съюз.

Официално първите реакции от Брюксел останаха в рамките на предпазливостта, като се подчертава единствено, че Америка остава най-важният съюзник на Европа. Но това не може да прикрие шока. Шок, усилен от нарастващия натиск, който американските преговарящи оказват върху Украйна. Последните новини, излизащи от преговорите, показват, че Вашингтон сега е силно загрижен как Киев може да бъде убеден да отстъпи целия регион Донбас, тоест районите, които руската армия не успя да поеме под контрол, след почти четири години война с огромни загуби. Нещо повече, Путин засили исканията си, като в интервю за India Today поиска Украйна да отстъпи не само Донбас, но и целия регион Новорусия (Нова Русия), който би включвал Одеса и северното Черно море до устието на Дунав. Вашингтон не реагира.

Според съобщения в медиите, преговорите се водят между американския милиардер Стив Уиткоф, предприемач в областта на недвижимите имоти без дипломатическо влияние, и Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за преки инвестиции. Съобщава се, че на тях присъства и Джаред Кушнер, зетят на американския президент. Тези преговори биха били по-скоро за пари и бизнес, отколкото за международно право, граници, защита на демокрацията и застрашени държави.

Казано по-просто, Кремъл и Мар-а-Лаго виждат безкрайни възможности за сътрудничество. Ще последват големи руско-американски инвестиции и ръководена от САЩ програма за възстановяване на Украйна. Американските и руските компании биха експлоатирали съвместно огромните минерални находища в Арктика и дори биха изпратили съвместна мисия до Марс, чрез SpaceX, компанията на Илон Мъск. И кой пречи на тези прекрасни планове? Зеленски, който не иска да подпише мирен план, който би бил равносилен на капитулация. И Европа, която го подкрепя. Оттук и все по-нервните изявления от Москва. И шамарът в лицето на Европа в американската стратегия за сигурност.

Но изправен пред тези планове, въпросът е какъв ще бъде руският подход. Ще приеме ли този мир, гарантиран от бизнеса? Това е вариант. Или, много добре, би могла да види в американското предложение възможност за тактическа пауза, за да приспи Вашингтон, преди да продължи войната за пълно подчинение на Украйна, която смята, че може да победи военно.

За Москва американският документ е сигнал, че руската стратегия за „сдържане" вече не е толкова твърда. И че отсега нататък всичко е възможно. Моментът за смели действия може да е по-близо, отколкото си мислим. На фронта Русия напредва трудно и с огромни загуби. Но се опитва да компенсира чрез благоприятни преговори с американската страна и обединяване на нововъзникващите сили. Освен това, характерът на войната сякаш се променя.

През февруари 2026 г. ще се навършат 4 години от избухването на войната. През януари продължителността на Великата отечествена война, митичната конфронтация, завършила апотеотично с падането на Берлин и капитулацията на нацистка Германия, вече ще е била превишена. Сега нищо не ни напомня за този епос. За близо четири години Русия е превзела малко над 19 процента от територията на Украйна в конфронтация, за която смяташе, че ще продължи няколко дни. Руските сили напредват със скорост от около 0,05 процента на месец спрямо украинската територия. Лятната офанзива, в която Русия възлагаше големи надежди за пробив на украинския фронт, се провали. Дмитрий Козак, довереник на Путин от 90-те години на миналия век, който се противопоставяше на руската инвазия, подаде оставка като заместник-ръководител на президентската администрация.

Дори сред „Z-блогърите", онлайн инфлуенсърите, ентусиазирани от войната, настроението се помрачи поради военните неуспехи. И това, докато финансовото положение на Москва се влошава. Цивилната икономика се срива, лихвените проценти се покачват до едни от най-високите нива в света, усеща се недостиг на работна ръка. Военната индустрия е единственият сектор, който функционира пълноценно, но проблемът с финансирането става все по-остър. Войната се превръща в надпревара за оцеляване. Кой ще се предаде пръв? Украйна, под натиска на липсата на човешки ресурси на фронта? Или Русия, под финансовото бреме? Според анализ, проведен от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон (IISS), Русия, във времена на криза, избира да изпита съпротивата и солидарността на своите европейски съюзници. 

Това се материализира във вълната от нахлувания на руски дронове и изтребители в европейското въздушно пространство, засилването на хибридните атаки и саботажните действия. Твърди се, че действията на Русия са насочени към увеличаване на разходите за сигурност на Европа, за сметка на подкрепата за Киев, и към пречупване на волята на европейските общества да помогнат на Украйна. През този период Русия засили отношенията си с развиващите се сили, особено с Индия и Китай. Според анализа на IISS, Китай е насочил решително страната към Русия. През 2024 г. НАТО определи Китай като „решаващ посредник" във войната на Русия заради продажбата на военни стоки и стоки с двойна употреба и съучастието му в масово заобикаляне на санкциите. През септември 2025 г. Пекин най-накрая се съгласи да построи желания от Москва газопровод „Силата на Сибир 2". Когато бъде завършен, той ще удвои износа на руски газ по тръбопроводи за Китай.

През декември Путин посети Индия за първи път след инвазията. Залогът беше висок, от петрола до военното сътрудничество. Индия - основният купувач на руски петрол - беше засегната от вторични санкции, наложени от Доналд Тръмп, а мярката само я хвърли в обятията на Москва след търговска тарифна война със САЩ. Но Европа също прави крачки напред. На срещата на върха на НАТО през юни 2025 г. държавите членки се споразумяха да изразходват 5% от БВП за отбрана до 2035 г. Тъй като общият БВП на Европа е десет пъти по-голям от този на Русия, това представлява колосално увеличение на военния капацитет. ЕС също така реши да изгради отбранителна промишленост в истинския смисъл на думата. За тази цел ЕС прие програмата SAFE, временен финансов инструмент с общ бюджет от 150 милиарда евро, който има за цел да подкрепи европейската колективна отбрана чрез стимулиране на индустриалното сътрудничество и намаляване на фрагментацията на пазара на отбранително оборудване. 

ЕС също така засилва натиска върху руската икономика и прие четири нови пакета от санкции - с най-бързите темпове от 2022 г. насам - и е близо до приемането на 19-ия пакет от началото на инвазията. Най-важното е, че държавите членки сега търсят решения, за да предоставят на Украйна заем за репарации от 140 милиарда евро, използвайки замразени активи на Руската централна банка.

Предизвикателство с дрон: щети, причинени в Полша. Русия, в кратки срокове, избира да изпита съпротивата и солидарността на европейските съюзници - Снимка: Profimedia Images Ако това бъде договорено, Украйна ще се задържи на повърхността и ще си позволи да се бори през следващите две до три години, като същевременно облекчи тежестта на подкрепа за европейските данъкоплатци. От изток на запад, от север до Средиземноморието, европейците ускориха подготовката на населението си за реагиране при кризи и започнаха да преразглеждат законите си за военната служба. Когато блицкригът, замислен от Владимир Путин, се превърна в позиция, руската страна разчиташе на търпението и фактора време. Украинската армия е по-малка. Ресурсите ѝ са ограничени. Русия може да мобилизира повече хора, за да покрие загубите на фронта, в сравнение с Украйна. Следователно, тя би могла да си позволи да възприеме примитивни, но разрушителни тактики, при които животът на собствените ѝ войници не струва нищо.

Освен това руснаците смятат, че Украйна е демокрация, която може да бъде дестабилизирана полесно, отколкото общество, управлявано на авторитарни принципи. За първи път 2025 година носи промяна във фактора време - и той вече не играе в полза на Русия. Но това би могло да е причина за безпокойство. Нахлуванията на изтребители и дронове биха могли да предвещават още по-мащабна дестабилизация. 2025 година беше годината, в която европейските политически лидери, военни и разузнавателни служители все по-категорично обърнаха внимание на готовността на Русия да изпита силата и единството на своите съюзници в кратък период от време, между 2028 и 2030 г. Ако не и по-рано