/КРОСС/ Изпращаме турбулентна, неспокойна, динамична година. 2025-а ще се запомни с неумението на управляващите да използват властта и институционалната уредба на държавата по предназначение и целесъобразно. Управлението се провали в изграждане на политика, която да се срещне разбиране и подкрепа в по-голямата част от българското общество. Не успя да обясни какво и защо се прави.

Това коментира пред БНР-Радио София политологът Любомир Стефанов.

"Правителството не беше обречено да падне, но беше обречено да се самосвали по една или друга причина - някои го наричат арогантност, други комуникационна неспособност или дефицит. Аз бих го нарекъл по-скоро комбинацията от всички тези и някои други случайни елементи и фактори. Правителството се самосвали и ще остане в нашата политическа история, поне съвременната, с неспособността да управлява страната в един труден момент. В крайна сметка нямаше нещо драматично, което да предизвика изготвянето на нещо, което те нарекоха "бюджет". Никой не го припозна и всичко в много кратък срок отиде катастрофално към провал."

По думите на Стефанов подаването на оставка със сигурност изненада и самата опозиция.

"Тя първо не беше подготвена за мащаба и интензитета на протеста, който предизвика. В последната сметка трябва да внимаваш какво си пожелаваш, но резултатът е този - предсрочни избори в най-къс хоризонт, изглежда през април. Под въпрос е дали и доколко опозицията ще успее да се подготви за предсрочните избори - не толкова организационно, а по-скоро идейно, тъй като тези протести не бяха на някакви дребни пожарникарски теми, а на по-фундаментални, граждански. Искат... няма да го наричаме преосноваване и преучредяване на властта, но искат смяна на отношението между управлявани и управляващи. Искат не господарска политическа власт, която в императивен стил да нарежда какво да им се случва и да им „дава", при условие че ние, данъкоплатците, сме тези, които генерираме ресурса, който да се разпределя."

Според Любомир Стефанов политическият елит е подценил възможностите и силата на съвременните комуникации с помощта на социалните мрежи. Въпреки ситуацията, партийната система не се разпада. По-скоро това, което се поставя в криза, е взаимоотношенията между партиите - дали те са способни да си взаимодействат политически, или са някакви насипни организации по интереси, които нямат нищо общо с партийността, тоест - с представителството на големи групи граждани.

"Аз не мисля, че има политическа криза. Имаме рязко противоборство и противопоставяне на два модела за разбиране на това какво е демократичната власт. Едните го разбират като полуавторитарен тип "Орбан", другите го разбират като включваща демокрация, която е от всички и за всички - по думите на президента Линкълн: управление от хората, за хората, на хората.

Има нагласа за промяна, но дали и с какъв профил ще е материализацията, ще разберем на и след изборите."
Според анализатора от сегашните активни формации шансове за растеж имат ПП-ДБ, но са възможни появи и на други политически субекти.

"Президентът Румен Радев не е излизал от политиката откакто започна вторият му мандат. Държи се като партиен лидер от четири години. Би ми било интересно да чуя какви са аргументите му пред Конституционния съд да подаде оставка и да стане политически партиен лидер. Почва да става като приказката за лъжливото овчарче. Не знам какъв момент чака той. Партия се прави с хора. Избори се печелят като хора гласуват за хора."