/КРОСС/ Дали е остарял моделът на клиничните пътеки и каква точно трябва да бъде реформата в българското здравеопазване? Темата дискутираха доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Света Анна", и проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК в предаването „Денят на живо".

Според проф. Григор Димитров клиничните пътеки са се превърнали във феномен основно за отчитане на дейности, а не за реално лечение. По думите му те първоначално са били създадени като технологичен ред за извършване на медицински манипулации, но днес не изпълняват ефективно тази функция.

Още през 2010 г. е имало организиран опит за въвеждане на диагностично-свързаните групи (ДСГ) - модел, който според Димитров е значително по-добър. Процесът обаче е спрян заради спор кой да финансира необходимия софтуер, въпреки че сумата не е била висока.

Доц. Росен Калпачки подчерта, че клиничните пътеки са били наложителни в момента на въвеждането им, но с времето са остарели морално и технологично. Те са насочени към конкретна диагноза и са остойностени още при постъпването на пациента в болницата, без да отчитат изхода от лечението.

„Клиничната пътека не оценява резултата. Цената е фиксирана предварително, независимо от качеството на работата", обясни Калпачки. Той даде пример с лечението на инсулт - ако се наложи втори скенер, той не се заплаща допълнително и остава за сметка на болницата.

Според двамата експерти към клиничните пътеки трябва да се подхожда от три гледни точки - лекарска, финансова и пациентска.

Доц. Калпачки заяви, че лекарският труд е уникален и не може да бъде остойностяван механично. „Ако искаме по най-бакалския начин да оценяваме труда, по-добре да не се занимаваме с медицина", коментира той и допълни, че не може да бъде платена тревогата на лекаря за пациента. Според него диагностично-свързаните групи са по-справедлив модел, защото оценяват реално свършената работа, а не формално изпълнен алгоритъм.

Експертите отчетоха сериозен дисбаланс в структурата на болничната помощ. В България има прекалено много болнични легла, които се използват под 50%. В същото време има остър недостиг на легла за долекуване и рехабилитация.

Физически такива легла съществуват, но са в болници за остри състояния, тъй като те се финансират по-добре при приема на пациента. Това води до системна деформация на лечението.

Калпачки каза, че в София има около 70 лечебни заведения, които формално заявяват, че лекуват инсулти, но реално линейките насочват пациентите основно към две болници - „Пирогов" и „Света Анна".

Всяка година в България се регистрират около 44 000 инсулта, като над две трети от пациентите излизат от болниците с някаква степен на инвалидизация. Въпреки това има напредък - броят на пациентите с трайни увреждания е намалял двойно, което е доказателство за ефекта от модерните медицински практики.

По-малко от 15% от бюджета на НЗОК се отделя за превенция, което според експертите е сериозен проблем. „В момента у нас имаме болестолечение, а не здравеопазване", заяви доц. Калпачки.

Проф. Димитров отчете, че последните няколко правителства целенасочено са работили за развитието на центровете за инсулти и в близко бъдеще се очаква да заработят още шест такива центъра. По отношение на достъпа до специализирана медицинска помощ България изпреварва много европейски държави.