/КРОСС/ Към този момент бихме имали един парламент с приблизителен паритет между ГЕРБ, ПП-ДБ и евентуална нова партия. Това формира отново въпросът „България накъде - какъв тип коалиции, какъв тип съюзи?. Това каза социологът от „Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в предаването „120 минути" по бТВ.

Над 40% от анкетираните в проучване на социологическата агенция в края на миналата година казват, че най-добрият вариант за управлението на страната е свързано с нова партия. Не всички анкетирани визират партия на президента, уточни Димитрова. По думите й хората, които имат доверие в Радев, са около 20%, което според нея формира една изключително интересна картина.

„Нямаме тотално разплитане на политическата система, а по-скоро може да се очаква някакъв тип пренареждане. Не можем обаче да се правим, че няма слон в стаята. Всички говорят ще има ли президентът свой политически проект. Ще се включи ли в тези избори, няма ли. За нас като социолози е притеснително както това да се правим, че няма такава възможност и да не видим какви са обществените очаквания в тази посока, така и да нагнетяваме предварителни нагласи, които към този момент не са факт", каза социологът.

40% от анкетираните предпочитат управление около нова политическа партия. „Това невинаги означава един политически субект. Когато кръстосаме този въпрос с предпочитанията на хората, ние виждаме, че под управление около нов политически субект, се визира една много широка гама от модалности. От такива, които искат нова, по-истинска дясна партия, други искат лява, националистическа, евроскептична, еврооптимистична. Има едно пъстро множество. Това не е непременно израз на фокусиране върху един политически проект. Това в по-голяма степен е израз не неудовлетвореността от начина, по който сега се конструира политическото управление", обясни още Боряна Димитрова.

Изследването показва исторически антирекорд с доверие от едва 5%. Очакванията на социолозите са за по-висока избирателна активност и до урните да излязат до половин милион души. Това означава около 10% по-висока избирателна активност, уточни тя.

„Едно увеличаване на избирателната активност има поне три много важни следствия. Първо - много по-висока легитимност на избраното, и второ - намалява тежестта на купения вот. Това означава и навлизане на нови социални групи във вота - най-младите", коментира Боряна Димитрова.

Българското обществено мнение остава разделено по отношение на приемането на еврото. „С около 6-7 пункта доминират привържениците. В хода на годината те се увеличаваха. Намаляха страховете, които произтичат от фалшивите новини. Това беше думата на годината, защото имаше и съпротива, и очаквания. Еврото беше мечта на поколения българи, но то се превърна и във възможна отправна точка за създаване на нови политически проекти. Така че в думата „евро" изкристализират различни пластове на българското общество. Голямата линия е на европейската принадлежност на България и ние не виждаме сериозна разломна линия по този въпрос", допълни тя.