/КРОСС/ Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2" не е получила нито лев безвъзмездно европейско финансиране, въпреки ключовата си роля за електроенергийната система на страната.

В същото време стотици милиони левове по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са насочени към частни компании за проекти за съхранение на електроенергия.

Това заяви народният представител от „Възраждане" и член на парламентарната комисия по енергетика Йордан Тодоров.

Повод за коментара е обявеното от министъра на енергетиката в оставка пускане в експлоатация на проекта „ContourGlobal Maritsa BESS" - една от най-големите самостоятелни батерийни системи за съхранение на електроенергия (BESS) в България и Източна Европа. Проектът е с мощност 202 MW и капацитет 500 MWh и вече функционира на площадката на ТЕЦ Марица Изток 3.

„Министърът на енергетиката в оставка представи проекта като голям успех", посочи Йордан Тодоров. По думите му той е реализиран след одобрено безвъзмездно финансиране по ПВУ в размер на 58,2 млн. лв.

„Вместо държавата да придобие активите на централата на безценица, Министерството на енергетиката одобри 58,2 млн. лв. безвъзмездно финансиране по ПВУ, което се оказа напълно достатъчно собственикът - ContourGlobal, да се откаже миналата година от продажбата на централата.", заяви Тодоров.

По думите му, наред с американската централа са били одобрени и редица други частни компании за проекти по ПВУ. Като примери той посочи:

„Адванс Диджитал Пауър", свързана с братята Домусчиеви - четири проекта на обща стойност около 10,4 млн. лв.;

„Токи Сторидж", свързана с Иво Прокопиев - два проекта по 2,28 млн. лв.;

фирми на Велин Филипов - общо над 17 млн. лв. за проекти в Любимец, Криводол и Полски Тръмбеш.

На този фон държавната ТЕЦ „Марица Изток 2" не е получила европейско финансиране, въпреки че има потенциал и възможност да участва в подобни програми.

„Защо държавната ТЕЦ Марица Изток 2, заедно с мините - гръбнакът на електроенергийната ни система, не участва за европейско финансиране и не реализира подобни проекти, докато средствата по ПВУ последователно се насочват към частни компании?", попита Йордан Тодоров.

Той постави и втори въпрос:

„Защо държавната централа трябва да плаща въглероден данък, заради който работи на загуба, а събраните средства впоследствие се преразпределят отново към частни компании, вместо да подпомагат държавните производители и сигурността на електроенергийната ни система?"