/КРОСС/ Около 2000 души, включително служители на реда, са били убити при протести в Иран, е съобщил ирански служител пред Ройтерс. Това е първият път, когато властите признават високия брой на жертвите от интензивните репресии след две седмици национални вълнения, отбелязва агенцията.

Според иранският представител, хора, които той нарича "терористи", стоят зад смъртта както на протестиращите, така и на служителите по сигурността.

Безредиците, предизвикани от тежките икономически условия, представляват най-голямото вътрешно предизвикателство за управниците на Иран от поне три години и се случват във време на засилващ се международен натиск след израелските и американските удари миналата година.

В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви 25% мита върху продукти от всяка страна, която прави бизнес с Иран - основен износител на петрол. Тръмп също така заяви, че сред вариантите, които обмисля, за да накаже Иран за репресиите, са още военни действия, като заяви по-рано този месец: „Всичко е наред".

Техеран все още не е отговорил публично на обявеното от Тръмп, но то беше разкритикувано от Китай. Иран, който вече е под тежки санкции от САЩ, изнася голяма част от петрола си за Китай, като Турция, Ирак, Обединените арабски емирства и Индия са сред другите му основни търговски партньори.

Въпреки националните протести и годините външен натиск, все още няма признаци на разкол в елита на службите за сигурност на Ислямската република, който би могъл да сложи край на клерикалната система, управляваща след Ислямската революция през 1979 г., коментира Ройтерс.

Иранските власти се опитаха да предприемат двоен подход към демонстрациите, като нарекоха протестите заради икономически проблеми "легитимни", но наложиха сурови мерки за сигурност.

„Правителството гледа на силите за сигурност и протестиращите като на свои деца. Доколкото е възможно, ние се опитахме и ще се опитаме да се вслушаме в гласовете им, дори ако някои са се опитали да отвлекат подобни протести", заяви говорителят на правителството Фатемех Мохаджерани във вторник.

Властите обвиниха САЩ и Израел в подбуждане на безредици заедно с неидентифицираните лица, които наричат ​​терористи и за които твърдят, че са поели контрола над протестите.

Протестите започнаха на 28 декември заради падането на стойността на местната валута и прераснаха в по-широки демонстрации заради тежки икономически трудности и предизвикателни призиви за падане на духовенството. Правозащитна група преди това идентифицира стотици убити и заяви, че хиляди са били арестувани.

Ограниченията в комуникациите, включително спирането на интернет през последните дни, затрудняват потока на информация. Службата на ООН за правата на човека заяви във вторник, че телефонните услуги са възстановени, но интернет връзките с Иран остават неравномерни. Видеоклипове от нощни сблъсъци между демонстранти и сили за сигурност през последната седмица, включително няколко, потвърдени от Ройтерс, показват насилствени конфронтации със стрелба и горящи автомобили и сгради.

Иранските власти заявиха, че поддържат отворени комуникационни канали с Вашингтон, докато Тръмп обмисля как да отговори на репресиите на Иран.

„Имаме задължението да водим диалог и със сигурност ще го направим", каза говорителят на правителството Мохаджерани.

Прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит заяви пред репортери в понеделник, че макар въздушните удари да са една от многото алтернативи, достъпни за Тръмп, „дипломацията винаги е първата опция".