/КРОСС/ Да се въведе данък върху подсладените безалкохолни напитки в България, като част от мерките по превенцията на незаразните заболявания сред населението. За това настояват експертите от Health Metrics - компания, която събира, анализира и представя здравна, социална и икономическа информация, целяща да осигури качествени данни за по-добри здравни политики и решения в страната. 

„Въвеждането на данък върху подсладените безалкохолни напитки в България може да се разглежда като част от цялостна стратегия за превенция на хроничните заболявания. Ключово условие за целта, обаче, е приходите от този данък да бъдат целево инвестирани в програми за детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене, както и в превенция и образователни кампании. Не бива да разглеждаме този данък като наказателна мярка, а като необходим инструмент на общественото здравеопазване и сигнал, че държавата поставя здравето на децата и бъдещите поколения в центъра на своите политики.", коментира Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics. 

Подобен данък вече е въведен в редица държави в света. В Европейския съюз (ЕС) няма един унифициран данък - всяка страна прилага собствена ставка и обхват. Някои държави таксуват само, ако захарното съдържание надвишава определен праг. Други имат степенувани ставки според съдържанието на захар. Трети използват фиксирани суми за литър, а четвърти прилагат комбинирани модели на облагане. 

Данъкът върху подсладени безалкохолни напитки носи двойна полза - освен здравна, тя е и фискална. В държавите-членки на ЕС, които прилагат подобни данъци, събраните приходи през 2021 г. се равняват на 2,13 млрд. евро (сума от отчетените приходи по държави). Паралелно се наблюдава и измерим ефект върху потреблението. В повечето случаи данъчните ставки са прогресивни и обвързани с количеството захар, което допълнително стимулира преминаването към продукти с по-ниско съдържание на захар. 

Предложението на експертите на Health Metrics е на база анализа на редица данни, доклади, препоръки и политики на глобално ниво. 

Така например, според Световната здравна организация (СЗО) над 80% от смъртните случаи в Европейския регион се дължат на хронични незаразни болести, като нездравословното хранене e сред водещите предотвратими рискови фактори, a повишената консумация на свободни захари е сред основните причини за повишените нива на затлъстяване както сред възрастните, така и сред подрастващите.

Международните тенденции в здравната политика ясно показват, че борбата с хроничните незаразни болести изисква системни мерки. В този контекст Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ (HHS) обяви „исторически рестарт" на федералната хранителна политика, като постави силен акцент върху ограничаването на ултрапреработените храни, добавената захар, подсладените безалкохолни напитки и други в новите насоки „Dietary Guidelines for Americans, 2025-2030". 

България не представлява изключение от глобалните тенденции. Страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с детското затлъстяване, диабета и други хронични заболявания, пряко повлияни от прекомерната консумация на преработени храни, захар и в частност подсладени безалкохолни напитки.

По данни на UNICEF от септември 2025 г. България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване при децата в Европа, като почти едно от всеки три деца е с наднормено тегло.

Данни от проведено в периода 2022-2024 г. проучване в рамките на Европейската инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) показват, че 17,8% от децата на възраст 6-9 г. в България консумират безалкохолни напитки по-често от три пъти седмично.

Същевременно докладът „Health at a Glance 2025" на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочи, че 30% от 15-годишните в България консумират подсладени безалкохолни напитки ежедневно.

По данни на Националния статистически институт потреблението на газирани напитки средно на лице от домакинство се е увеличило от 29 литра през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г., което показва устойчива тенденция на нарастваща консумация.

Редовният прием на подсладени напитки (вкл. подсладени газирани и негазирани напитки, плодови напитки, концентрати, овкусена вода, енергийни и спортни напитки, овкусено мляко и др.) е свързана с по-висок риск от затлъстяване, диабет тип 2, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания, дентални и други здравословни проблеми. 

Експертите на Health Metrics сигнализират, че тези тенденции представляват не само здравен, но и сериозен дългосрочен икономически проблем. Хроничните заболявания, свързани с храненето и повишения прием на свободни захари, водят до повишени разходи за лечение, загубена продуктивност и нарастващ натиск върху здравния бюджет.

По данни от Global Burden of Disease (GBD 2019), представени от Европейската комисия, „диета с висока консумация на подсладени със захар напитки" води до 532 500 години живот с увреждания (DALY) годишно за ЕС, което се равнява на средно 59,4 млрд. евро социално-икономически загуби на годишна база.

„Международният опит показва, че данъчното облагане на подсладените безалкохолни напитки е ефективен инструмент за подобряване на средата. Във Великобритания въвеждането на т.нар. „Soft Drinks Levy" доведе до 50% спад в продажбите на напитки с високо съдържание на захар и стимулира производителите да намалят захарта във формулите си, без да се наблюдава компенсаторно увеличение в консумацията на други вредни продукти. Подобни политики в редица други държави не само намаляват потреблението, но и генерират значителни публични приходи, които се реинвестират в превенция, програми за борба с диабета и др.", споделя Шарков.

Той допълва, че настоящото предложение е в унисон с новия федерален подход на САЩ към храненето, който поставя добавените захари и подсладените напитки (вкл. безалкохолни и енергийни) сред ключовите рискове за детското здраве. Препоръката е те да се избягват, а за най-малките не се препоръчва никакъв прием на добавена захар. Това е важен сигнал, че превенцията започва именно в ранна възраст, когато навиците се формират и „течните калории" най-лесно се превръщат в траен риск.

Източници:

1. World Health Organization Regional Office for Europe (2025) Nutrition - maintaining a healthy lifestyle. Copenhagen: WHO Europe. Available at: https://www.who.int/europe/news-room/fact-sheets/item/nutrition---maintaining-a-healthy-lifestyle

2. U.S. Department of Health and Human Services (2026) Fact sheet: Historic reset of federal nutrition policy. Washington, DC: HHS. Available at: https://www.hhs.gov/press-room/fact-sheet-historic-reset-federal-nutrition-policy.html

3. UNICEF Bulgaria (2025) България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване сред децата в Европа - почти едно от всеки три деца. Sofia: UNICEF Bulgaria. Available at: https://www.unicef.org/bulgaria/прес-съобщения/българия-е-сред-страните-с-най-високи-нива-на-затлъстяване-сред-децата-в-европа

4. World Health Organization (2024) WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI). Geneva: World Health Organization. Available at: https://iris.who.int/server/api/core/bitstreams/8ee17a15-aa52-421e-94d1-892c3cf191e8/content

5. Organisation for Economic Co-operation and Development (2025) Health at a glance 2025: OECD indicators. Paris: OECD Publishing. Available at: https://www.oecd.org/content/dam/oecd/en/publications/reports/2025/11/health-at-a-glance-2025_a894f72e/8f9e3f98-en.pdf

6. National Statistical Institute of Bulgaria (2025) Consumer price index - basket structure. Sofia: NSI. Available at: https://www.nsi.bg/statistical-data/251/796

7. UNICEF (2021) Policy brief: Sugar-sweetened beverage taxation. New York: UNICEF. Available at: https://www.unicef.org/media/116681/file/Sugar-sweetened%20Beverage%20(SSB)%20Taxation.pdf

8. European Commission, Joint Research Centre (2021) Disability-adjusted life years (DALYs) per 100,000 attributable to diet high in sugar-sweetened beverages in EU Member States (2019). Knowledge4Policy: Health Promotion and Disease Prevention Knowledge Gateway. Available at: https://knowledge4policy.ec.europa.eu/health-promotion-knowledge-gateway/sugars-sweeteners-dalys_en

9. European Commission, Joint Research Centre (2023) Sugars and sweeteners. Knowledge4Policy: Health Promotion and Disease Prevention Knowledge Gateway. Available at: https://knowledge4policy.ec.europa.eu/health-promotion-knowledge-gateway/sugars-sweeteners_en 

10. Institute for Health Metrics and Evaluation (2025) GBD Results Tool (Global Burden of Disease Results). Seattle: IHME. Available at: https://vizhub.healthdata.org/gbd-results/

11. Eurostat (2025) Population on 1 January by age and sex (demo_pjan). Luxembourg: Eurostat. Available at: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/demo_pjan/default/table

12. de Vet, J.M., Paulović, T., Turturro, L., van der Ende, M., Loretz, S., Schratzenstaller-Altzinger, M., Batura, O., Wouterse, B., Orhan Pees, R., Larmi, I. and Dutta, S. (2025) Health taxes from an EU perspective. Luxembourg: Publications Office of the European Union. Available at: https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/93844ea8-3133-11f0-8a44-01aa75ed71a1/language-en 

13. Andreyeva, T., Marple, K., Marinello, S., Moore, T.E. and Powell, L.M. (2022) ‘Outcomes following taxation of sugar-sweetened beverages: A systematic review and meta-analysis', JAMA Network Open, 5(6), e2215276. Available at: https://jamanetwork.com/journals/jamanetworkopen/fullarticle/2792842

14. World Health Organization (2015) Fiscal policies for diet and the prevention of noncommunicable diseases: Technical meeting report, 5-6 May 2015, Geneva. Geneva: WHO. Available at: https://www.who.int/publications/i/item/9789241511247 

15. Donnelly, G.E., Guge, P.M., Howell, R.T. and John, L.K. (2021) ‘A salient sugar tax decreases sugary-drink buying', Psychological Science, 32(11), pp. 1830-1841. Available at: https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/09567976211017022

16. Fernandez, M.A. and Raine, K.D. (2019) ‘Insights on the influence of sugar taxes on obesity prevention efforts', Current Nutrition Reports, 8(4), pp. 333-339. Available at: https://link.springer.com/article/10.1007/s13668-019-00282-4 

Chung, S.-H. and Xu, L. (2025) ‘Impact of sugar-sweetened beverages tax on obesity and obesity-related health conditions: Evidence from Washington State's soft drink syrup tax', Health Economics Review, 15(1), 92. Available at: https://healtheconomicsreview.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13561-025-00664-1