/КРОСС/ Макар да е роден в София, Георги Бърдаров чувства като свое място село Кула, Петричко, откъдето е родът на баща му. С усмивка си спомня за детските години там, за карането на колело по улиците и качването на камбанарията над селото, откъдето се вижда чак до Гърция.

„Това е моето място. Там се чувствам отново като онова 10-годишно хлапе, което вярваше, че ще превземе света", споделя той.

Бърдаров признава, че спортът е изиграл ключова роля в изграждането на неговия характер. Тренирал е футбол до завършването на гимназията и именно теренът го е научил да се бори до последната минута и да вярва, че няма невъзможни неща. Често цитира Албер Камю, според когото всичко, което човек знае за морала и дълга, го е научил от футбола.

Въпреки огромния си литературен успех, Георги Бърдаров подчертава, че на първо място е учен и преподавател в Софийския университет. Писателският му път започва в публичното пространство едва през 2013 г. с разказа за Петър Ракията, след като цели 26 години е писал, без да бъде отразяван.

В романите си „Аз още броя дните" и „Absolvo Te" той засяга темите за войната, вината и прошката. Бърдаров обаче е категоричен, че вече не иска да пише за войни.

„Войната е естествено състояние на човешкия род. Насилието е едно и също, сменят се само героите. Най-много ме натъжава фактът, че човечеството отказва да се учи от грешките си и ги повтаря в омагьосан кръг", казва писателят.

По първия му роман вече има иновативен спектакъл - „Любов във война", който съчетава театър и кино елементи и е представян както в София, такъв и във Виена.

Носителят на Европейската награда за литература и Вазовата награда споделя, че отличията носят радост, но и голяма отговорност, тъй като очакванията на публиката растат с всяка следваща стъпка.

Личният свят на Бърдаров се променя из основи, след като в по-късен етап от живота си сключва брак със съпругата си Антонина и му се ражда дъщеря - Анастасия. „Те промениха целия ми мироглед. Когато имаш семейство и дете, гледаш на света по съвсем различен начин", признава той.

За Георги Бърдаров, който е президент и на Федерацията по петанк, най-голямото чудо е самият живот.

„Въпреки че пиша за мрак и конфликти, аз съм безкраен оптимист. Животът е подарък. Всеки миг, в който ние и близките ни сме здрави и живеем в мир и свобода, е благодат", завършва той.

Нова телевизия, „Събуди се"