/КРОСС/ Обсъжданията около въвеждането на нови сканиращи устройства за гласуване продължават, като основният въпрос е не дали, а кога подобна промяна би могла да стане факт. Към момента надделява мнението, че въвеждането на скенери е невъзможно за предстоящия предсрочен вот и може да се обсъжда най-рано за избори след 2027 година. Това означава, че избирателите най-вероятно отново ще гласуват по досегашния, познат модел.

Предложението за въвеждане на скенери при хартиеното гласуване не решава основните проблеми на изборния процес и създава допълнителни рискове за честността и доверието в изборите. Около това се обединиха проф. Ваня Нушева, експерт по изборни системи, и проф. Милена Стефанова, политолог и преподавател, в студиото на NOVA „Здравей, България".

Според проф. Нушева скенерите не адресират ключови слабости на изборния процес, сред които контролираният вот и високият дял на недействителните бюлетини. По думите й дори народните представители не са наясно с технологията, която предлагат.

Нушева подчерта, че новият модел изисква сериозни промени - преформатиране на бюлетините, адаптиране на машините, яснота за начина на сканиране и за електронната памет на устройствата. Всички тези детайли не са ясни, а за подобна реорганизация е необходимо време, с което в момента не разполагаме, коментира тя.

От своя страна проф. Милена Стефанова заяви, че начинът, по който политиците се опитват да наложат нова технология, е погрешен и допълнително подкопава доверието в изборния процес.

По думите й технологично не е възможно в толкова кратък срок да се въвежда нов модел на гласуване. Това не бива да се допуска в никакъв случай, защото ще задълбочи съмненията в честността на изборите, предупреди Стефанова.

Като по-разумен подход в настоящия момент проф. Нушева посочи необходимостта от фокус върху човешкия фактор - по-добро обучение на членовете на секционните избирателни комисии, недопускане на необучени или компрометирани лица и пълноценно използване на функционалностите на вече съществуващите машини. Българското общество в момента е разделено на две - привърженици на хартиеното и на машинното гласуване. На този етап е разумно да се запазят и двата вида, каза тя.

Сред основните въпросителни са избирателните списъци и използването на данни от преброяването. Според експертите съществува риск от разминавания между различни бази данни, което може да доведе до допълнително напрежение и съмнения. Ако базата данни е грешна, това има потенциал за сериозен скандал, предупреди проф. Стефанова.