/КРОСС/ Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи. Това е само един от изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта, одобрен днес на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.

За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът - балансиран, а от 62 до 65 г. се  предвижда да са осигурени в  консервативен фонд.

Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.

Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.

Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) - средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.

Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества - плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.

Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) - обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете. 

Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.

Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.

Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.

П Р Е С Ц Е Н Т Ъ Р