/КРОСС/ Правителството в оставка има правомощията на редовен кабинет, няма как да останем без изпълнителна власт. От тази гледна точна няма проблем с присъединяването на България към Съвета за мир. Това обясни в ефира на предаването „Твоят ден" преподавателят по конституционно право доц. Христо Орманджиев.

Той коментира подписаното от премиера в оставка Росен Желязков присъединяване на България към Съвета за мир. Доц. Орманджиев подчерта, че по темата трябва да се говори експертно, а не политически.

Той цитира член 85 от Конституцията, в който се посочват ратификационните правомощия на НС. „В случая се засяга член 85, алинея първа, точка първа и втора. Точка втора се засяга, тъй като става въпрос за договори, които касаят членството на Република България в международни организации. А точка първа са договорите, които подлежат на ратификация и имат политически или военен характер", обясни доц. Орманджиев.

Той коментира, че нещата са се случили много бързо и все още се уточнява характерът на акта, който е подписан. „Става въпрос за харта или за международна организация? От това ще зависят и последващите действия", коментира доц. Орманджиев.

„Доколкото имаме информация, съществува решение на Министерския съвет, което е взето „на подпис". И по този начин всъщност министър-председателят е имал възможност да подпише въпросната харта", обясни преподавателят.

Следва ратификация в НС, която трябва да бъде направена чрез закон, който да се внесе от МС. „Финалната дума ще бъде на народните представители", обясни той.

Доц. Орманджиев обясни още, че е важно дали са изпълнени правилата за международните договори на Република България от 2001 г. Според този закон президентът, министър-председателят и министърът на външните работи могат да подписват международни договори без изрично упълномощаване, което се дава от министъра на външните работи. „Другият въпрос е, че има процедури, свързани с изготвянето на специален доклад и внасянето му в Министерския съвет, с евентуален коментар дали е необходима промяна в други нормативни актове. Но ние нямаме информация дали това се е случило. Самото подписване е въз основа на решение на МС, взето „на подпис", обясни Орманджиев.

В петък, няколко часа след решението на Конституционния съд, в 16:00 ч. Румен Радев ще излезе от президентската институция. За конституционните процедури, които следват оттук нататък, в студиото на NOVA NEWS говори доц. Христо Паунов, преподавател по конституционно право в Юридическия факултет на УНСС.

Според доц. Паунов, след произнасянето на Конституционния съд, процесът е автоматичен. „По силата на Конституцията, вицепрезидентът встъпва в длъжността президент. В нашия конституционен модел има един принцип за непрекъсваемост на работата и функционирането на институцията на държавния глава", обясни той. Поради тази причина освобождаването на президента и поемането на функциите от вицепрезидента Илияна Йотова се случват в един и същ момент.

Не е необходимо Илияна Йотова да полага нова клетва. „В началото, когато са полагали клетва и президентът, и вицепрезидентът, госпожа Йотова като вицепрезидент се е заклела да изпълнява правомощията на президента. В тези правомощия влиза и тази политически резервна функция - ако се наложи при невъзможност на президента да изпълнява пълномощията си, тя да встъпи в неговата длъжност", посочи конституционалистът. Очаква се обаче да има чисто формален и символичен акт на предаване и приемане на позицията между двамата.

След встъпването си в длъжност, Илияна Йотова трябва да започне процедурата по чл. 99, ал. 5 от Конституцията. „Топката е в ръцете на държавния глава. Трябва да се проведат консултации с парламентарните групи и разговори с потенциалните кандидати за служебен министър-председател - хората, които са в така наречената „домова книга", поясни доц. Паунов.

След тези разговори президентът трябва да възложи с указ на някое от тези лица да бъде кандидат за служебен премиер, а избраното лице да предложи структура и състав на служебен кабинет. Доц. Паунов подчерта значението на синхрона между двете страни: „Ако президентът не одобри състава, предложен от служебния премиер, е възможно или възложеният мандат да се счита за неуспешен, или кандидатът да предложи друга структура и да смени част от хората, за да бъдат удовлетворени и двете страни. Крайният акт все пак е указ на държавния глава".

По повод предварителните откази на някои лица от списъка да заемат поста, доц. Паунов коментира: „Това предварително отказване за мен е малко странно, защото прилича на „аз няма да дойда у вас на гости, но ти не си ме поканил". Нека най-напред президентът проведе разговори и тогава те да заявят своето нежелание. Все пак, когато си в този лимитиран списък от десетина души, би следвало да имаш готовност да извършиш и тази функция".

В заключение доц. Христо Паунов изрази оптимизъм относно стабилността на държавата: „Не вярвам, че ще се стигне до конституционна криза. Конституционната криза е нещо много крайно като вариант. Мисля, че нещата ще се подредят и ще се стигне до провеждането на предсрочните парламентарни избори".