/КРОСС/ Годишните срещи на Световния икономически форум в Давос със сигурност отдавна не са толкова чисто икономически, колкото политически събития. И тази седмица прожекторите се насочваха към швейцарския курорт не толкова заради обсъждания на лихвени проценти, търговски обеми или данъчна тежест, колкото заради изказвания на държавни лидери по адрес на други държави. В първите години на срещата през 70-те основните гости не са политиците, а изпълнителните директори. За много активисти по света Световният икономически форум не опосредства просперитет, а обогатяване на вече свръхбогати хора.

Около 400 милионери и милиардери използваха информационното пространство около Давос тази година - на някои ще им се стори странно - за да призоват за по-високи данъци. Подписаха общо писмо, озаглавено "Време е за печалба" - според тази група от хора, сред която са холивудски актьори и продуценти, тек-милионери и успели музиканти - печалбата трябва да е за всички, а повишаващата се концентрация на финансови богатства е проблем.

Освен до икономическа бедност, неравенствата разрушават демокрациите ни - това пък е основното тазгодишно послание в традиционния доклад на британската организация "Оксфам", публикуван за срещата в Давос.

Константин Мравов от БНР разговаря с един от авторите на доклада - Хари Бигнел.

"Както сами го казват в писмото, щом те призовават за по-високо данъчно облагане, значи наистина сме на ръба като общество. Натрупването на богатство е в най-високата си точка в историята досега. Само през последната година свръхбогатите милиардери натрупаха зашеметяващите 2,5 трилиона долара. Това са достатъчно пари, за да се прекрати крайната бедност 26 пъти.

Ако не ограничим нарастващото икономическо неравенство, жизненият стандарт за останалата част от света ще продължи да спада. В милионерското писмо, както и в доклада на "Оксфам", се изтъква как нарастващото икономическо неравенство допринася и за нарастващо политическо неравенство - свръхбогатите влияят на подбрани държавни служители, или самите те са на ръководни постове, изкупуват медийни компании и контролират обществения разговор.

Установихме, че е над 4000 пъти по-вероятно милиардерите да заемат политически пост, отколкото обикновените граждани. Всичко показва развитието на класа от милиардери, която заграбва все повече власт и продължава да се обогатява чрез политики, обслужващи техните интереси".

- В доклада Ви акцентирате върху факта, че сегашният бум в разработките на изкуствен интелект допълнително обогатява свръхбогатите. Как се получава това?

- Това се случва, докато промилиардерска администрация управлява най-голямата икономика в света - САЩ. Виждаме американските милиардери в частност да натрупват по-голямо богатство в резултат на концентрацията на собственост над AI-компаниите. Едновременно с това администрацията на Тръмп ги подкрепя чрез намаляване на данъците, подкрепа на монополите и подкопаване на усилията за облагане на богатството.

- В края на 90-те години т.нар. dot-com бум генерира огромни инвестиции в компании, предлагащи услуги чрез прохождащата тогава уеб среда. Това беше балон, който се спука, като най-прякото последствие беше затварянето на самите фирми. Кой би бил губещият от спукването на сегашния балон?      

- При всяка глобална криза - била тя финансова, здравна, както пандемията, или военна, както боевете в Украйна повишиха допълнително цените на някои храни - малцинството на върха продължава да се обогатява. Астрономическите цени на КОВИД-ваксините, например, създадоха милиардери. От самата криза са потърпевши работниците.

Много се говори за това какво ще се случи, когато AI-балонът се спука. Със сигурност, хората, които ще пострадат, няма да бъдат милиардерите на върха на нашите общества, които в момента се възползват от този бум.

- Аргумент ли е това за извеждането на AI-разработките - особено предвид възможните опасности от тях - вън от пазарната среда и превръщането им в територия на международни научни изследвания, ръководени от държави и неправителствени организации?

- В "Оксфам" настояваме за регулации на собствеността в сектори като медиите, изкуствения интелект и социалните мрежи, защото милиардерският монопол увеличава концентрацията на власт. Работили сме много и по темата за достъпа до инструменти и услуги в здравеопазването и образованието. Неизменно виждаме, че когато частни интереси навлязат в тези пространства, това много рядко обслужва нуждите на хората. Всичко винаги опира до печалбата.

- Вече споменахте един от основните акценти на доклада - как икономическото влияние се претворява в политическо и така забогатяващата висша класа има огромна власт, а демокрацията е в упадък. Тук трябва да прибавим хубав цитат от вашия директор Амитах Бехар - "Да си икономически беден води до глад, да си политически беден води до гняв". България е сред 68-те страни, за които споменавате, че през 2025 са преминали през антиправителствени протести. И те също бяха насочени срещу икономически богати хора във властовите кръгове, но не бяха срещу богатството, а срещу корупцията. Смятате ли, че в глобален план съществува разбирането, че натрупването на свръхбогатства ерозира демокрацията?  

- Както казахте, протестите по света имат различни подбуди, не говорим за хомогенно недоволство в различните страни, но има някои общи нишки между държавите с протести - нарастващата издръжка, задълбочаващо се неравенство, липса на достъп до услуги, несправедливи данъчни политики, корумпирани режими дават приоритет на богатите пред останалите. Съществува осъзнаване, че правителствата, които продължават да помагат на милиардерите, не обслужват нуждите, правата и свободите на своите граждани.

В тазгодишния доклад има статистика, че ерозията на демокрацията е до седем пъти по-вероятна в държави с голямо неравенство. Така че съществува тази абсолютно неразривна връзка между демокрацията, свободите и неравенството. И за да спазят правата на своите граждани за организиране, свобода на събранията и свобода на сдружаването - които трябва да бъдат фундаментални човешки права за всеки и навсякъде - правителствата трябва сериозно да се заемат с борбата с неравенството. Има и един фантастичен цитат от съдията от Върховния съд на САЩ Луис Брандайз отпреди около век. Той е казал: "Трябва да направим избор. Можем да имаме или екстремно богатство в ръцете на малцина, или демокрация".

- Говорихме за контрола върху медийните канали. Историте за много богати хора, които инвестират в медии, не са нещо ново. Към момента бихте ли казали, че в новините и в социалните мрежи доминира наратив, който е приятелски настроен към свръхбогатството?

- Да, абсолютно. Седем от десетте най-големи медийни компании в света имат собственици милиардери. Осем от десетте най-големи AI-компании се управляват от милиардери, като три от тях държат близо 90% от пазара на генеративни чатботове. Девет от десетте най-големи социални мрежи се управляват от милиардери. Това е масивна концентрация и се проявява в прокарването на дневен ред в полза на богатите.

Има един много интересен пример от Обединеното кралство през 2024 г. Мрежата за данъчна справедливост установи, че на фона на нарастващия обществен натиск за данък върху богатството - в Обединеното кралство около 78% от хората подкрепят такъв данък - се появяват по 30 новинарски статии на ден за предполагаемото "бягство" на милионери от страната, което беше силно преувеличено от медиите.

Ето какво позволява тази концентрация на собственост - контрол над наративите, пренасочване на вниманието. Виждаме тези наративи, изградени и поддържани от управлявани от милиардери медии, които внушават на хората, че причината да изпитват трудности не е в това, че някой милиардер притежава повече богатство, отколкото би могъл да похарчи за цял живот, а, например, в мигрантите. И затова е много важно да се заемем сериозно с монополите в медиите.