/КРОСС/ Ивайло Трифонов е началникът на кабинета на първия демократично избран президент на България. Запознанството им било уредено от проф. Николай Генчев - историк и университетски преподавател, част от интелектуалните среди, от които произлиза и самият Желев.

„Желю беше спокоен, балансиран и добър човек, но с ясни позиции. Не беше отмъстителен, не беше кариерист и не носеше злоба", подчерта Трифонов. Според него именно този характер е изиграл решаваща роля в първите години на прехода, когато страната е трябвало да бъде изведена от тоталитарния модел без насилие и хаос.

Ролята на президента в онзи момент е била ключова. След 1989 г. първите години са определящи за посоката на политическите промени, а общественият ентусиазъм е бил огромен. „Република България" - това беше неговият отговор на очакванията", спомня си Трифонов.

Като директор на президентската канцелария той е участвал пряко в изграждането на администрацията, подбора на съветници и формирането на екип, който сам нарича „щаб на промените". Въпреки че решенията са били лична отговорност на президента, те са били обсъждани в тесен кръг от съветници и интелектуалци.

Популярността на Желю Желев идва още преди политиката - с книгата „Фашизмът", която разтърсва номенклатурата и го превръща в символ на съпротивата срещу режима. По-късно той става и основна фигура в СДС - коалиция с пъстър състав и често противоречиви интереси.

Според Трифонов именно вътрешните екстремистки течения в СДС са довели до разривите с президента. Желев последователно се е противопоставял на радикализма и призивите за разправа, настоявайки за еволюционен, а не революционен път към демокрация. Това напрежение води и до оттеглянето на вицепрезидента Блага Димитрова, с която Желев има сериозни идейни различия.

„Той вярваше, че народът не може да бъде демократизиран с омраза и крайности", подчертава Трифонов. Именно тази умереност обаче постепенно го изолира в собствената му политическа среда.

Желю Желев има ключова роля и при съставянето на кабинета на Любен Беров, както и при назначаването на първата жена министър-председател - Ренета Инджова. Според Трифонов обществото е приело положително този избор, който е дал импулс и за по-голяма роля на жените в политиката.

По думите му правителството на Беров остава в историята с опитите за икономическа стабилизация, но и с трайното усещане за зависимост от икономически кръгове.

„Крайно време е ролята на жените в обществото на нарасне", казвал Желю Желев във връзка с първата жена премиер, спомня си Трифонов.

След загубата на предварителните избори в СДС от Петър Стоянов, Желев приема ситуацията спокойно. „Има политическа логика - така се развиваха нещата", казва Трифонов и допълва, че президентът никога не е имал амбиции да се връща активно в партийната политика.

По отношение на по-късните президенти, Трифонов е критичен. Според него институцията не е доразвита като обществен авторитет, а идеята за президентска република определя като неподходяща за България. „Нямаме фигури с мащаба на Тачър", казва той.

„Колкото по-малко президентът се намесва в политиката, толкова по-добре. Сега, ако Румен Радев влезе пряко в политиката и създаде партия, това ще бъде много показателно за това доколко подобен модел може да успее", заяви Трифонов.

В заключение Трифонов подчертава, че бъдещето на демокрацията зависи не от един човек, а от активността на обществото и интелигенцията. „Желю Желев беше президент на прехода - с всички негови трудности, компромиси и морални избори", обобщава той.