/КРОСС/ "Не пуша цигари. Когато загубих Сияна - пропуших. После, с воля, отказах този порок. До днес. Днес пак запалих цигара. Буцата в гърлото стана още по-голяма. Ставам рано. Ако изобщо спя. Паля свещ на Сияна и чувам от екрана жена с равен глас да отсича: „ТИР уби дете в Прохода на Републиката." Толкова безразлично. Все едно чете цената на доматите в магазина. Сякаш нещо напълно нормално се е случило. Просто поредното дете. Поредното семейство".
Това написа опечаленият татко на загиналата в катастрофа в края на март 12-годишна Сияна. Детето е било с баба си и дядо си по време на пролетната ваканция, когато ТИР ги помита. Детето издъхва на път за болницата. Дядото е инвалидизиран до живот.
Ето и цялото изявление на Николай Попов:
"Никой няма шанс срещу огромните камиони. Никакви защити не могат да ви спасят, когато попаднете под камион. Това е гилотина. Преса от стомана. Същото е и отношението на държавата. Децата на управниците са живи. Повечето дори не са в България. За тях кризата след смъртта на Сияна приключи.
Аз продължавам да се боря с продънената държава. Те дори не си вдигат телефона. Нито управляващите, в лицето на премиера, нито измислената опозиция, която се интересува единствено кой да сложи за шеф на ВКС и за главен прокурор. Разберете го - имената нямат значение. Системата е важна. Докато политиците владеят съдебната система, винаги ще е така. Ще загиват децата ни.
Чуждите шофьори ще знаят, че тук могат да убиват на воля. Да карат както си искат. Защото няма контрол. Всичко е прогнило и продънено. Червеите вече ядат и децата ни. Майките ни. Бащите ни.
И на никого не му пука. Никой, който живее добре в кочината, не го е грижа. Никой, който живее добре, не иска да се изцапа. Понеже ме изкараха ту „виден гербаджия", после „от ПП-ДБ", после комунист,
че даже и от ДС - въпреки че, когато закриха ДС, съм бил на 6 години... Искам да ви попитам нещо просто: чухте ли поне една скапана партия да каже „Ние подкрепяме Николай Попов в неговата кауза"?
Не. Разбира се. Вместо това - тролове, статии, помия. Искам да видите какви хора ни управляват и добре да помислите дали искате - да не дава Господ - да сте на моето място. Това искам-никой, никога повече да не бъде на моето място....стига", пише Попов.