/КРОСС/ София през 2025 г.: по-малко катастрофи, повече смърт

Провалът на управлението на Васил Терзиев и цената, платена с човешки животи

Данните за пътната безопасност в София за периода 2023-2025 г. очертават тревожен и дълбоко парадоксален резултат: през 2025 г. столицата отчита най-малък брой тежки пътнотранспортни произшествия, но най-висок брой загинали.

Това не е статистическа аномалия. Това е управленски провал.

„Ефектът Терзиев": когато по-малко ПТП означава повече жертви

През 2025 г. броят на тежките ПТП в София намалява с 4.7% спрямо 2024 г., но броят на загиналите скача с близо 30% - от 34 на 44 души. Коефициентът на леталност нараства от 4.55% на 6.18%, което означава, че всеки отделен инцидент става по-смъртоносен.

Този феномен, който можем да наречем „Ефектът Терзиев", показва пълен разрив между публичните политики на кметската администрация и реалните резултати на терен.

Провален предизборен ангажимент

По време на предизборната кампания Васил Терзиев пое ясен и измерим ангажимент:

намаляване на жертвите по пътищата в София с поне 10%.

Резултатът през 2025 г. е точно обратният.

Вместо намаление - ръст от близо 30%.

Това не е частичен неуспех. Това е категорично неизпълнение на основно предизборно обещание, засягащо пряко живота и сигурността на гражданите.

Смъртоносната скорост - извън контрол

Най-драматичният сигнал за управленски срив е структурата на смъртността:

• Загиналите при сблъсък между автомобили скачат със 157% - от 7 през 2024 г. на 18 през 2025 г.

• В градска среда това е възможно само при екстремни скорости, далеч над разрешените 50 км/ч.

• Това се случва въпреки увеличения брой камери, глоби и маркировка, с които администрацията на Терзиев често се хвали.

Изводът е ясен:

мерките са козметични, контролът - формален, а управлението на скоростта - напълно провалено.

Положителни сигнали - без системен ефект

Да, загиналите пешеходци намаляват с 25%. Това показва, че осветяването на пешеходни пътеки и част от инфраструктурните мерки работят.

Но този ограничен успех не компенсира експлозията на смъртността сред водачите, която доминира статистиката за 2025 г.

„Черният септември" и липсата на превенция

Септември 2025 г. се превръща в най-смъртоносния месец - 7 загинали, при нула година по-рано.

Април и декември също бележат тежки пикове.

Това показва пълен провал на превантивните кампании на МВР и Столична община, които очевидно не са адаптирани към реалната динамика на трафика, сезонността и метеорологичните рискове.

Инфраструктура без качество, контрол без резултат

През 2025 г. Столична община отчита рекордни 110 000 кв. м нова пътна маркировка.

В същото време жертвите растат.

Този контраст повдига сериозни въпроси за:

• некачествено изпълнение,

• липса на инвеститорски контрол,

• завишени цени,

• инфраструктура „на хартия", но без реален ефект върху безопасността.

Околовръстният път - символ на институционалния разпад

Най-смъртоносната отсечка в София продължава да функционира в правен и управленски вакуум - между Столична община и АПИ.

Резултатът е хибридна инфраструктура, която убива.

Администрацията на Терзиев не успя да наложи институционално решение, а прехвърлянето на отговорност продължава - със смъртоносни последици.

Заключение: добри намерения, лоши резултати

Управлението на Васил Терзиев демонстрира правилна реторика, но липса на капацитет да превърне политиките в работеща система.

2025 г. показа, че пътната безопасност в София не се подобрява с презентации, стратегии и боя по асфалта.

Тя се подобрява с твърди решения, инженерна смелост и политическа отговорност.

Към днешна дата фактите са еднозначни:

предизборното обещание за по-малко жертви е провалено, а цената се плаща с човешки животи.

АНАЛИЗ на пътната безопасност и градската мобилност в София: Тенденции, управление и европейски контекст (2023-2025)

Анализът на данните за територията на град София разкрива тревожна и парадоксална тенденция през 2025 година: докато общият брой на тежките пътнотранспортни произшествия намалява, тяхната леталност (смъртност) бележи рязък скок. Това явление, което можем да наречем "Ефектът Терзиев", е централен елемент в разбирането на текущата ситуация в столицата. Данните сочат, че 2025 г. е най-смъртоносната от разглеждания период, въпреки че регистрира най-малък брой инциденти. Увеличението на загиналите с близо 30% спрямо 2024 г. е статистически значимо и не може да се отдаде единствено на случайни флуктуации. Коефициентът на леталност (броят на загиналите спрямо общия брой тежки ПТП) нараства от 4.55% през 2024 г. на 6.18% през 2025 г. Това означава, че всеки отделен инцидент през изминалата година е носил значително по-висок риск от фатален край.

Сравнението на тригодишния период показва следната динамика:

Таблица 1: Годишна статистика за ПТП на територията на гр. София

Детайлният разрез по вид на произшествието предоставя ключово обяснение за повишената смъртност.

Таблица 2: Структура на смъртността по вид на ПТП (София)

Най-драматичната промяна е 157-процентният скок при загиналите в резултат на сблъсък между автомобили (от 7 на 18 жертви). В градска среда, където скоростите би трябвало да са ограничени до 30-50 км/ч, подобна смъртност при сблъсък между превозни средства е индикатор за грубо и системно нарушаване на скоростните режими ВЪПРЕКИ ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ ЗА ПОВЕЧЕ КАМЕРИ И ПО-ВИСОКИ ГЛОБИ. Съвременните автомобили осигуряват висока защита на пътниците при сблъсъци с градска скорост; за да настъпи смърт при такъв инцидент, кинетичната енергия на удара трябва да бъде огромна, което предполага скорости, значително надвишаващи 80-100 км/ч.

Обратно, намалението на загиналите пешеходци с 25% (от 20 на 15) е индикация, че инфраструктурните мерки, предприети от Столична община - като осветяване на пешеходни пътеки и физически ограничители - започват да дават резултат, макар пешеходците да остават силно уязвима група.

Разпределението на инцидентите по месеци през 2025 г. показва екстремна волатилност, която корелира с определени обществени и метеорологични процеси.

• "Черният септември": Септември 2025 г. се очертава като най-тежкият месец със 76 произшествия и 7 загинали. За сравнение, през септември 2024 г. не е имало нито един загинал в София. Този скок съвпада с края на отпускарския сезон, първия учебен ден и рязкото увеличаване на трафика, съчетано с влошаване на метеорологичните условия (валежи).

• Априлска аномалия: Април 2025 г. също регистрира 7 загинали (спрямо 0 през 2024 г.), което може да се свърже с повишените скорости през пролетния сезон и великденските пътувания.

• Декемврийски пик: Традиционно тежкият декември запазва негативната си статистика с 6 загинали през 2025 г. (спрямо 3 през 2024 г.), което отразява лошата видимост и хлъзгавите настилки.

Тези данни сочат, че превантивните кампании на "Пътна полиция" (като акция "Зима" или "Децата тръгват на училище") не постигат желания ефект на сдържане, когато са изправени пред реалната динамика на трафика.

Демографски профил на жертвите

Анализът на участниците в ПТП разкрива промяна в профила на жертвите. През 2025 г. се наблюдава рязко увеличение на загиналите водачи - 24 души, което е над два пъти повече спрямо 11 загинали водачи през 2024 г..

• Активна възраст (25-64 г.): Тази група понася най-тежкия удар с 18 загинали водачи и 229 ранени. Това е икономически активната част от населението, което индикира, че смъртността на пътя има пряко отражение върху демографския и икономически потенциал на града.

• Млади водачи (21-24 г.): Въпреки че са по-малка група, те генерират диспропорционално висок риск. Трима загинали водачи в тази възрастова група и 16 ранени свидетелстват за продължаващи проблеми с подготовката на водачите и склонността към рисково поведение.

• Възрастни пешеходци (над 64 г.): Тази група остава основна жертва при пешеходните инциденти с 13 загинали. Това подчертава нуждата от адаптиране на градската среда към нуждите на възрастното население - по-дълги фази на светофарите за пресичане и острови за безопасност.

Политически и управленски контекст: Ефектът "Терзиев"

Периодът от ноември 2023 г. до днес се характеризира с мащабна промяна в политическото ръководство на София. Изборът на Васил Терзиев (ПП-ДБ/Спаси София) бе заявка за скъсване с модела на управление на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова. Анализът на този период обаче показва, че добрите намерения често се сблъскват с тежката институционална инерция  политическия саботаж и липса на експертиза.

Васил Терзиев постави фокус върху прозрачността, дигитализацията и системния подход към градската среда. Нито една от заявените политики не беше изпълнена. 

Наблюдава се инфраструктурен ренесанс: През 2025 г. Столична община положи 110 000 кв. м пътна маркировка, което е двойно повече спрямо предходната година. Въпреки това жертвите се увеличават с 30%. Детайлен преглед на изпълнените инфраструктурни проекти през последните две години показва, че са налице неефективен инвеститорски контрол, некачествено строителство, некачествени материали на завишени цени.

Дълбочинен анализ на ключови рискови фактори в София

1. Околовръстен път: Хибридният капан

Околовръстният път на София е най-смъртоносната артерия в града. Той функционира в хибриден режим - хем като транзитна магистрала, хем като градски булевард с директни включвания от търговски обекти и жилищни зони. Тежките катастрофи през септември 2025 г., при които загинаха хора след удари в стълбове и мантинели , илюстрират този проблем. Липсата на локални платна в определени участъци и неясният статут на пътя (спорът СО-АПИ) превръщат тази отсечка в "руска рулетка" за водачите.

2. Проблемът с обществения транспорт

Въпреки че общественият транспорт е по-безопасен от личния, 2025 г. разкри пукнатини в системата. Инцидентите с дерайлирали трамваи (като този на бул. "Ситняково" до Румънското посолство ) и сблъсъците с автобуси показват, че остарелият подвижен състав и амортизираната релсова инфраструктура са рискови фактори. Изказванията на кмета Терзиев за нуждата от "пълен анализ" на Столичен електротранспорт са признание за системни проблеми, включително умора на водачите поради недостиг на кадри.

3. Екстремни метеорологични явления

През 2025 г. климатичните промени намериха директно отражение в пътната статистика. Наводненията и ранните снеговалежи през есента доведоха до ситуации на "аквапланинг" и загуба на контрол. Инфраструктурата на София, особено отводнителните системи, не успява да се справи с интензивните валежи, превръщайки булевардите в реки и създавайки предпоставки за верижни катастрофи.

 Заключение и препоръки

Анализът на данните за ПТП в София през 2025 г. рисува картина на град в преход, който се бори да преодолее десетилетия на инфраструктурно изоставане и институционална неефективност.

Основни изводи:

1. Инфраструктурата на скоростта: Увеличението на загиналите водачи при сблъсъци между автомобили доказва, че широките булеварди на София предразполагат към екстремни скорости, които не могат да бъдат овладени само с пътни знаци и завишен контрол и глоби.

2. Управленски напредък, но бавен темп: Администрацията на Васил Терзиев прави правилни стъпки с осветлението, маркировката и камерите, но ефектът се бави заради политическите блокажи и бюджетната нестабилност.

Препоръки за 2026 г.:

• Радикален инженеринг: Преминаване от "меки" мерки (боя и знаци) към "твърди" мерки - физическо стесняване на лентите (road diets), изграждане на острови и шикани на правите участъци, за да се наложи физическо ограничение на скоростта.

• Автоматизиран контрол: Пълно функционално интегриране на новите 21 камери и разширяване на мрежата до поне 100 точки за контрол, включително за средна скорост на Околовръстното.

• Институционално примирие: Подписване на обвързващ меморандум между Столична община, МВР и АПИ за съвместно управление на критичните точки (Околовръстен път), слагайки край на прехвърлянето на отговорност.

Пътната безопасност в София не е въпрос на липса на решения, а на липса на последователност и политически консенсус за тяхното прилагане. 2025 година показа, че цената на това бездействие се плаща с човешки животи.

Източник: Екип на Института за пътна безопасност (ИПБ)

https://www.safetyroad.bg/