/КРОСС/ Министерството на правосъдието публикува за обществени консултации проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението. 

Законопроектът има за цел да повиши прозрачността и отчетността в процеса на създаването и изменението на нормативни и общи административни актове. С него се урежда устната и писмена комуникация на органи на публичната власт и техни висши представители с лица, които се стремят да въздействат в защита на определен обществен, групов или частен интерес. 

С проекта се въвежда терминът „представителство на интереси", за да се избегне наслоената негативна нагласа към понятието „лобизъм". В последните 20 години темата за регулиране на лобизма периодично е поставяна във фокуса на общественото внимание, като до момента в Народното събрание са внасяни 4 законодателни предложения. 

Създаването на нормативна уредба, която да регламентира лобистката дейност, е залегнала като мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост (етап IV), поставяна е нееднократно в докладите за върховенството на закона на Европейската комисия, в доклада за Република България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и е ангажимент, поет от страната ни, в процеса на присъединяване към ОИСР. 

В изпълнение на поетите ангажименти през 2024 г. в Министерство на правосъдието беше изготвена Концепция за регулиране на лобистките дейности, подложена на широко обсъждане и отделно консултирана с ОИСР и ЕК. Изработена бе цялостна предварителна оценка на въздействието на проекта, като всички заинтересовани бяха поканени да предоставят отговори и коментари на 20 въпроса, които очертават общите насоки за очакваното съдържание на бъдещия закон. 

В мандата на министър Георги Георгиев дейността бе фокусирана върху подготовката на законопроект, с който да се намери балансиран подход, отговарящ както на препоръките на ОИСР и ЕК, така и на постъпилите становища.

Акцентите от законопроекта:

Представителство на интереси е всяка писмена или устна комуникация, която има за цел да окаже влияние при създаването и изменението на  нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други актове, предвидени в закон, в полза на обществени, групови или частни интереси. 

Представител на интереси или заинтересовано лице е всяко физическо или юридическо лице, включително негов клон, независимо от правната му форма, което се стреми да окаже влияние в посочените параметри. Представители на интереси могат също да са и групи лица. 

Адресати на представителството на интереси са: Народното събрание, народните представители, експертите и съветниците  към парламентарните комисии и парламентарните групи; президента и вицепрезидента, техните съветници и секретари; Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях; областните управители, кметовете, кметските наместници, председателите на общински съвети и общинските съветници, ръководителите и членовете на други публични институции.

Не се счита за представителство на интерес устната или писмена комуникация с изброените органи от страна на лица, заемащи публична длъжност, при осъществяване на правомощията им, както и осъществявана от физическо лице в негов частен интерес.

Със законопроекта се въвежда задължение на публичните институции да осигурят открит и лесен достъп до обсъжданите актове, възможност за даване на становища по тях и отчитането им при спазване на принципите на откритост, прозрачност, отчетност, добросъвестност и почтеност. 

Всички изброени публични институции се задължават да поддържат календар за проведените срещи с представители на интереси на интернет страницата на съответната институция.

В съответствие със стандартите на ОИСР се създава т.нар. „законодателен отпечатък" - проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне на нормативните и други актове.

Създава се Регистър за прозрачност към Сметната палата. В него ще се вписват представителите на интереси само ако осъществяват представителство на интереси редовно по занятие (поне девет контакта в рамките на три месеца); представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица (обемът на представителството на интереси е такъв, че изисква специална организация, както и ангажиране на допълнителни материални и човешки ресурси) или е възложено срещу възнаграждение.

Вписването в регистъра се извършва самостоятелно, като се посочват ограничени по обем данни са самите лица, за кръга на интереси, които представляват и дали са ангажирани от друг. 

Извън регистъра остават лицата, осъществяващи процесуално представителство по административни, съдебни и арбитражни производства и в рамките на това представителство; участниците в работни групи и консултативни съвети, създадени от държавни органи, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание, органи на изпълнителната власт или на местното самоуправление; политическите партии, синдикатите, работодателските организации и др. 

За нарушения на закона се предвиждат глоби и имуществени санкции. Предвидено е, че в първата година от функционирането на регистъра санкции няма да се налагат.