/КРОСС/ Автоматично присъединяването към Съвета за мир не изисква от България автоматично нито финансово да участва, нито с войски. Дори и парламента да ратифицира и да участваме в този борд, изпращането на войски ще изисква ново решение на българския парламент. Това каза министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов в предаването „Защо?" по бТВ.

Той бе категоричен, че правителството не е нарушило Конституцията и правомощията си. „Присъединява се, но се очаква ратификация. Ако решим да имаме принос, под някаква форма, той също ще бъде разгледан от Народното събрание", добави Запрянов.

Той изрази недоумение защо Съветът за мир е бил откъснат от дебата за Резолюция 2803 от 17 ноември на Съвета за сигурност на ООН. „Тази резолюция утвърди 20-точковия план на Тръмп като вече план на ООН, дефинира създаването на такъв борд като политически орган да ръководи установяването на мир в Газа и седма точка от тази резолюция е създаването на международни сили за стабилизирането на Газа. В момента върви планиране за създаването на тези сили и много страни вече заявяват военен принос. Тези сили трябва да заминат израелските сили в Газа, да разоръжат терористичните организации", добави той.

Атанас Запрянов коментира и заявката на американския президент за придобиване на Гренландия и посочи разликите между това американският президент Доналд Тръмп да каже, че Гренландия е негова, и Владимир Путин да каже същото за Крим.

„Коренно различно е. Крим е окупиран нелегално, в нарушение на международното право, докато Гренландия и сега си е автономна и свободна и заедно с Дания води преговори с американското правителство".

По думите му амбициите на американския държавен глава да си присвои острова създава криза в НАТО.

„В случая имаме територия на Алианса, САЩ е силно притеснена от сигурността на Гренландия, от друга страна Алиансът пък прави всичко възможно да повиши тази сигурност, затова ние приветстваме започнатите преговори между Дания, Гренландия и САЩ. Евроатлантическият договор е категоричен - ако се придържаме към него трябва да спазваме международните принципи и норми, а Член 5 гарантира териториите на страните членки като неприкосновени от атаки".

Седем европейски държави вече изпратиха свои военни в Гренландия, но в края на януари Атанас Запрянов заяви, че България няма да изпраща свои военни на ледения остров.

„Всички операции по гарантиране на сигурността на която и да е зона от Алианса се извършват с планиране на стратегическо командване на Алианса, утвърждават се от Северноатлантическия съвет, тоест ние вече имаме такива случай - това са решения на НАТО, формират се войски и се изпращат да решават определени задачи", обясни министърът в оставка.

И беше категоричен, че ако НАТО вземе такова решение за сигурността на Гренландия, ние ще го подкрепим.

Военният министър коментира и ситуацията в Близкия изток. Удари върху Иран означават усложняване на ситуацията в региона, заяви той. „Може да доведе до един конфликт, който е неуправляем и аз смятам, че все още не сме стигнали момента, в който САЩ да нанасят удари, но това зависи от Иранската страна", каза Атанас Запрянов.

И обясни, че ще трябва иранците да променят отношението си по някои вътрешни въпроси в страната.

„Репресиите, убийствата, отделно по тяхната ядрена програма. Иран трябва да бъде по-прозрачен и да следва международните правила, за да няма нови удари от американска страна".

„Модернизацията на българската армия не е спряла, но с удължения бюджет не са осигурени средствата за 2026 г., които трябва да разходваме за заплащане на текущите проекти. В редовния бюджет имахме заделени средства за вторите осем самолета и по корабите, но сега в удължения бюджет тези пари ги няма", заяви Атанас Запрянов.

По думите му плащането по текущи проекти няма да бъде възможно преди съставянето на политическо правителство с гласуван бюджет, в който тези плащания да бъдат планирани и заделени към бюджета на Министерството на отбраната. А ролята на служебния кабинет ще бъде силно ограничена.