Проф. Иво Петров: Всеки може да спаси живот при сърдечен арест
Секция: Здраве
02 Февруари 2026 08:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Иво Петров: Всеки може да спаси живот при сърдечен арест

/КРОСС/  След години на усилия и обществен натиск, в края на седмицата Народното събрание прие промени в Закона за здравето, които отварят пътя за поставянето и използването на автоматични външни дефибрилатори (AED) на обществени места от немедицински лица.

„Повече от пет години се борим за това. Това не е спонтанна инициатива, а дългогодишна битка", каза кардиологът проф. Иво Петров в предаването „На фокус" по Нова телевизия.

Тази битка започва преди години със създаването на Българския съвет за ресусцитация - организация, насочена към първа помощ при сърдечен арест, реанимация и ранна дефибрилация.

Кардиологът обясни, че съвременните AED устройства са напълно автоматични. „Те сами оценяват състоянието, сами подават електрическия импулс и дори инструктират човека как да прави сърдечен масаж - по-дълбоко, по-бързо или по-бавно", посочи проф. Петров. Цената им варира между 1500 и 2000 евро.

По негови думи в България годишно умират около 12 000 души от внезапен сърдечен арест с минимален шанс за оцеляване. „Случайният гражданин не е длъжен да лекува - неговата мисия е да поддържа живота, докато дойде Спешна помощ. Законът вече ясно го защитава", подчерта той.

Ключовият момент в новия закон е въвеждането на презумпция за невиновност за хората, които използват автоматичен външен дефибрилатор, независимо от изхода за пациента. „Досега законът на практика наказваше опита за помощ. Ако не си медицинско лице, ти носеше отговорност. Това беше абсурдно", подчерта проф. Петров. Той допълни, че AED устройствата са регистрирани в ЕС именно за употреба от немедицински лица - т.нар. случайни свидетели.

Кардиологът обясни, че внезапната сърдечна смърт често се дължи не само на инфаркт, но и на тежки ритъмни нарушения като камерно мъждене и камерна тахикардия. „Камерното мъждене е неминуемо фатално, ако не се предприеме незабавна стъпка. В този смисъл човекът, който помага, не може да навреди - той единствено може да спаси живот", каза той.

Статистиката от други европейски държави показва категоричен ефект от ранната дефибрилация. „В Дания преживяемостта се увеличи от 18% на 34%, след като гражданите започнаха да използват дефибрилатори. А при системно прилагане на всички нива шансът за оцеляване надхвърля 60%", посочи проф. Петров.

Той акцентира и върху т.нар. „златни минути". „До третата минута след сърдечния арест няма мозъчна увреда. До осмата минута все още има шанс тя да бъде обратима. След това вече е почти безпредметно", обясни кардиологът и подчерта, че екипите на Спешна помощ рядко пристигат преди 10-тата минута.

Проф. Петров обясни, че законодателната промяна е приета след усилия в рамките на три различни парламента. „Искам да поздравя отиващия си парламент, че в последните си минути взе решение в полза на живота", каза проф. Петров и добави, че нестабилността в политическия процес е била основната причина за забавянето.

Кардиологът даде за пример скандинавските държави като Дания и Швеция, които са „шампиони" по успеваемост при сърдечен арест благодарение на културата на взаимопомощ. „Северноевропейците изглеждат дистанцирани, но действат изключително ефикасно. Ние тепърва трябва да минем от режим на омраза и безразличие към режим на емпатия и взаимопомощ", заяви той.

Проф. Петров предупреди, че възрастта на сърдечния арест у нас тревожно спада. Той припомни случая с футболиста Кристиан Ериксен, спасен по време на Европейското първенство. „Лекарят каза: „Аз приех Кристиан, след като някой го беше дефибрилирал". Акцентът е в „някой" - случаен човек", подчерта той.

В България вече има ограничен брой дефибрилатори - например в метрото в София, където са обучени стотици служители след целенасочени кампании и обучения с Фондация „3 минути". Въпреки това проблемите остават. „Имаме случаи, в които дефибрилатори са заключени в кабинети - това е недопустимо", каза проф. Петров и даде пример със смъртен случай на пътник на софийското летище, при който устройството не е било достъпно.

По думите му дефибрилатори трябва задължително да има на летища, гари, училища, университети, спортни зали и стадиони. „Скандално е, че на българските стадиони няма дефибрилатори. Загина млад треньор, загина и дете по време на тренировка - това са загуби, които могат да бъдат предотвратени", каза той.

Проф. Петров напомни, че месецът е посветен на сърцето и в рамките на кампанията се провеждат безплатни профилактични прегледи. „Сърдечният арест не е задължително фатален - ако има ресусцитация и ранна дефибрилация. Това е веригата на оцеляването и тя работи само когато сме заедно", заключи кардиологът.