/КРОСС/ За липсващите пари в здравеопазването в БНТ „Денят започва" гостува здравният икономист Аркади Шарков. Какви са дефицитите в здравната система и как се измерва инфлацията там?

Инфлацията в здравеопазването се мери, както се мери всяка останала инфлация - през данните на НСИ. Проблемът на тези данни е, че, с оглед да се впишем в критериите и конвергентният доклад да бъде позитивен, имаше, така да се каже, лек масаж на данните, особено в сферата на болничната помощ. И се оказва, че общата инфлация от 2021 г. досега е около 31%. Инфлацията в здравеопазването е едва 14%, но инфлацията в болничните услуги е минус 83%, ще кажете - дефлация даже, обясни той.

По думите му, през периода от 2021 г. до 2025 г. това коригиране на данните е довело до изкривяванията, които в момента се наблюдават.

Не можем да измерим правилно инфлацията в здравеопазването към момента, понеже данните са изкривени. Но ние не стоим със скръстени ръце. Инфлацията се мери с това колко доплащат пациентите. Колкото по-малко заделя държавата, съответно останалото се компенсира от пациентите. От 2021 г. до 2023 г. доплащането е нарастнало с 2% и е станало около 35,5%, когато средното за Европа доплащане за домакинствата е 17%, т.е. с 2 пъти повече България недофинансира здравеопазването.

Шарков коментира, че недофинансираните клинични пътеки са 77% и имат нужда да бъдат компенсирани.

Те са в различни сфери. Като започнем от рехабилитация и дългосрочни грижи, минаваме през неврология, неврохирургия, ортопедия, акушерство и гинекология, където също има много висок процент доплащане от бъдещите и настоящи родилки, което никак не е малка тежест за домакинството, особено за тези, които искат да имат деца.