/КРОСС/ България изостава в борбата с рака. Това показва доклад на Европейската комисия. Данните сочат, че смъртността у нас не намалява, а ранното откриване на заболяването остава слабо развито. Каква е грижата за пациентите у нас в Международния ден за борба с рака - „Търсим отговорите" с Мария Савкова.

Ракът безспорно е едно от най-значимите обществени заболявания. Разтърсва буквално живота на всеки, който се сблъска с него. Не само на него, но и на неговото семейство, на роднините, на приятелите.  Засяга много широк кръг от хора, в световен мащаб - около 20 милиона души всяка година. 

Ако се опитаме да си представим колко хора са това, това е около 3 пъти населението на България - всяка година чува диагноза рак за първи път.

У нас тези хора също не са малко -  те са около 25 000 през последните години.

Все повече публични личности също открито говорят борбата си с рака.

Това което казват лекарите, а и пациентите е, че грижата през последните години за онкоболните  се подобрява от гледна точка на това, че българите имат достъп до най-съвременото лечение. 

Всичко, което съществува в света, съществува и у нас. Около 350 хиляди души живеят с рак в България.   Публичните разходи от една страна се увеличават.  Това, което държавата плаща за лечение и за терапия на онкоболни е все повече.  И в момента, по груби изчисления е около 765 милиона евро.  Но от друга страна се налага пациентите да продължават да доплащат - около 750 евро за различни изследвания, консумативи, които не се поемат от здравната каса или от държавата.

И тук идва парадоксът, че от една страна се увеличават публичните разходи и лични средства за лечение на онкоболни. От друга страна Европейската комисия ни посочва заедно с Кипър като единствените две държави в Европейския съюз, където смъртността се увеличава за разлика от останалите държави в Европейския съюз. Реалната диагностика на ракови заболявания все още изостава в България.

Днес отбелязваме Световния ден за борба с рака и темата тази година от Международния съюз за борба с рака е United by Unique - "Обединени от различието". Големият извод е, че не трябва да забравяме да се грижим за себе си.

Международния съюз за борба с рака приканва хора с рак от цял свят да запишат кратък епизод от живота си. Целта е да покажат, че всички те са обединени от различието си. И всички те имат нужда да бъдат възприемани като личности, а не като пациенти.

„Чувствам се доста претоварен в момента. Предполагам - заради рака...", споделя мъж.

Видеото показва, че зад всеки пациент стои човек - със своите потребности, мечти и ценности.

Една от милионите истории за рака е тази на Миглена Стоева - актриса, брокер на недвижими имоти, майка на 4-годишно дете и красива жена на 34. В ролята на пациент влиза преди няколко месеца, когато научава, че има рак на гърдата. Сама напипва бучка и отива на лекар. 

„Видяха, че е бучка, която е с доста остри ъгълчета. Личи си, че е нещо по-сериозно. Но не ми създадоха чувство за спешност. Аз си продължих динамиката - една седмица, втора, представления, огледи, дете. И докато се усетя, това порасна с два сантиметра и стана четири", разказва тя.

При следващия преглед, едва три седмици по-късно, Миглена разбира, че бучката е бързо растящ тумор в трети стадий. Започва да се лута от кабинет в кабинет.

„Отношението беше сякаш не виждаха човек пред себе си. Дадоха ми амбалажна хартийка и ми казаха - тръгваш сега, направи си биопсия, направи си това, направи си онова. Аз нямам никаква представа какво точно ми се случва. Къде се прави тая биопсия, кой трябва да я направи. И ти си сам, в бездна", споделя Миглена.

За премахване на такъв тип подход настояват активисти за борбата с рака.

Лечението на човека с рак започва с тревожността пред лекарския кабинет, продължава с достиженията на медицината, а резултатът зависи от подкрепата на цялото общество.

В много болници вече работят клинични психолози, а все по-често се говори и за назначаване на така наречените „навигатори" - специалисти, които съпътстват пациентите по пътя на лечението и да го посрещнат като личност.

Жена, изпаднала в кома заради рак, роди здраво момиченце. Младата майка била диагностицирана с лимфом на Ходжкин и минала през химиотерапия.

„В България, за съжаление, лошата практика е, след като си отишъл на специалист, да те изпратят на образна диагностика и ти сам да вземеш белия лист, на който е диагнозата и сам да се поинтересуваш преди да стигнеш до специалиста. Практиката на консултиране на пациенти по коридорите е абсолютно неприемлива и аз се радвам, че тя започва да се променя", коментира Александър Миланов, Център по клинична психология, психоонкология и психосоматика.

Медиците забелязват, че здравната култура на българите се повишава и ракът се открива по-рано. Но все още сме далече от европейските стандарти. Терапиите са все по-успешни и българските пациенти имат достъп до тях.

Лекарите у нас прилагат световните тенденции - не един, а екип от медици с различни специалности правят план за лечението. Не винаги то започва с незабавна операция.

„А с други дейности като предоперативна лекарствена терапия, понякога комбинация от лекарствена терапия и лъчелечение, които да доведат до качествена органосъхраняваща операция", коментира проф. Желязко Арабаджиев, онколог, представител на България в „Мисия рак" на ЕК.

Медиците се стремят не само да спасят човека, но и да запазят качеството му на живот.

„Макар че обществото очаква от нас онколозите да кажем, че сме победили рака и че никой повече няма да се разболее от това заболяване и че всеки, който се разболее, ще се излекува безпроблемно, бързо и ефективно - още не сме достигнали до този етап. Но стъпките, с които се приближаваме до това са огромни", посочва проф. Желязко Арабаджиев.

„Срещам хора, с които онкологичното заболяване ме е срещнало преди 10-15 години. Т.е. това означава, че те са живи, те са добре и че функционират добре", коментира Александър Миланов.

Международния съюз за борба с рака настоява да се обръща внимание на нуждите на всеки човек, да се подхожда с разбиране и състрадание към преживяването му.

Преди десетина години Ива Филипова е пациент. Срещата с болестта разтърсва живота ѝ, сменя професията ѝ и ѝ дава ново призвание - да помага на жени като нея. Сега тя е сертифициран персонален треньор на пациенти с рак.

„Заболяването ме откъсна от средата, с която бях свикнала и ме хвърли в една голяма яма. Но спортът ме извади оттам и ми даде ново начало и смисъл в живота", казва Ива Филипова, персонален треньор на онкопациенти.

Ива разказва, че спортът дава смисъл, настроение и подкрепя медиците в борбата с рака. Условието е задължително да е консултирано с лекуващия лекар.

„Заболяването и лечението намаля мускулната маса и затова е много важно мускулната маса да се поддържа на добро ниво. Трудно би се качила по време на лечение, но трябва да се поддържа, за да може тялото да издържи следващия курс", посочва Ива Филипова.

Миглена сега върви по пътя, който Ива вече е извървяла. И вярва, че ракът е дошъл, за да научи важни уроци. Вече не държи да бъде най-успешната, най-известната и най-красивата. Иска да е щастлива и да бъде с детето си.

„Беше много тъжно, когато ме питаше - мамо, къде ти е красивата коса. Но пък е нещо, което ме мобилизира и мотивира да премина през това нещо. Надявам се да имам и други деца. За мен има два пътя - на любовта и на страха. И със сигурност пътят на страха не е правилният път... Аз съм на финала. Предстои ми още една химиотерапия, операция и после всичко ще бъде наред", казва Миглена.

Всяка история е различна. Всяка гледна точка е от значение. Всеки заслужава да бъде видян. Всеки заслужава да бъде чут и разбран от любимите. Защото персонализираната грижа за онкоболните води до по-добри резултати.

Темата за борбата с рака коментира в студиото на "Тази сутрин" и Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и дългогодишен активист за правата на пациентите - как помагат на хората с рак и на какво ниво е грижата за тях. Какво каза тя - чуйте във видеото.