/КРОСС/   Политическите пазари за прогнози - платформи, където се купуват и продават „да/не" контракти за бъдещи събития - от нишова тема се превърнаха в обществен барометър за вероятности. През последните две години обемите на търговия и броят на активните участници отчетливо се увеличиха, а фигури като Доналд Тръмп ускоряват интереса с постоянни новинарски сътресения. По-долу обясняваме как работят тези пазари, защо се разширяват и как казусът „Гренландия" показва ролята им като филтър на шума.

Какво представляват prediction пазарите и как работят

В тези пазари всеки контракт изплаща 1 долар, ако събитието се случи, и 0 долара, ако не се случи. Цената между 0 и 1 се тълкува като пазарна вероятност, а сетълментът се базира на предварително определени и проверими източници (например официални изборни резултати). Съществуват централизирани, регулирани модели (напр. Kalshi) и децентрализирани платформи върху блокчейн (напр. Polymarket). Академичната литература разглежда prediction пазара като „пазар за прогнози" и оценява неговата ефективност спрямо социологически проучвания и други методи.

Защо интересът и обемите растат

Данните са най-силният двигател: Polymarket се повиши от приблизително 54 млн. долара месечен обем през януари 2024 г. до над 2,6 млрд. долара през ноември същата година. През 2025 г. отделни месеци надхвърлиха 1 млрд. долара, а в края на 2025 г. и началото на 2026 г. медиите съобщаваха за рекордни нива над 3 млрд. долара месечно и стотици хиляди активни търговци. Тези числа привлякоха допълнителна ликвидност, по-широко медийно отразяване и по-детайлни „микропазари".

Освен ликвидността, растежът идва и от по-добрата достъпност (криптопортфейли, мобилни интерфейси) и от търсенето на „жива" вероятност в новинарски цикли, при които анкетите изостават. Изследванията от години показват, че пазарните цени често инкорпорират новини по-бързо и понякога превъзхождат по точност социологическите проучвания, макар това да не е правило.

Ролята на Тръмп: волатилност, ликвидност и новинарски шокове

Тръмп е структурен фактор за ликвидността: всяко негово изявление отваря нови пазари (назначения, международни ходове, съдебни дела) и предизвиква резки ценови движения. Платформите поддържат цели страници с „Тръмп" пазари - от въпроси за кабинета до външнополитически сценарии - което концентрира вниманието и оборота.

Регулаторната несигурност също засили интереса. След години спорове около допустимостта на „event contracts" в САЩ, през 2024 г. Kalshi спечели съдебна битка срещу CFTC за политическите пазари, а през 2026 г. новото ръководство на CFTC сигнализира по-либерален курс и намерение за ясни правила - ходове, които на практика намаляват правната мъгла и подпомагат растежа. Паралелно казусът PredictIt във федералните съдилища показва как резки регулаторни промени влияят върху ликвидността и доверието.

Казусът „Гренландия": когато пазарът филтрира шума

Идеята на Тръмп САЩ да придобият Гренландия привлече масово медийно внимание през август 2019 г., последвано от дипломатическо напрежение и отменено посещение в Дания. Новинарският шум беше огромен, но prediction пазарите предложиха по-„хладен" термометър: през 2026 г. активните пазари за „сделка за Гренландия", за мита или за визита продължаваха да се търгуват на много ниски вероятности за близък резултат - едноцифрени или ниски двуцифрени проценти, въпреки периодичните заглавия. Това поведение показва как колективната оценка „с пари на масата" често охлажда хайпа и запазва скептицизъм към извънредни събития без институционален път.

Някои медии отчитат краткосрочни „скокове" във вероятностите след нови изявления, но устойчивата цена остава ниска, докато не се появят проверими сигнали (например официална преговорна рамка). Това е типичен урок: prediction пазарите реагират мигновено, но трайно променят оценките си само при твърда информация.

Полезност, точност и рискове

Силната страна на тези пазари е, че превръщат разпръснатата информация в цена, която журналисти и читатели могат да разчетат като „вероятност тук и сега". Литературата показва случаи, когато пазарите се доближават или изпреварват анкетите, но и периоди без предимство. Към това се прибавят рискове: дезинформация, тънки книги с поръчки и стимули за „вирусни" въпроси могат краткосрочно да изкривят цените. Регулаторите сигнализират намерение да въведат по-ясни рамки именно заради тези уязвимости.

Заключение

Пазарите за политически прогнози се превърнаха в инфраструктура за измерване на обществените очаквания - в мащаб, който трудно може да бъде пренебрегнат. Фигури като Доналд Тръмп усилват волатилността и интереса, но устойчивите вероятности остават функция на доказателства, а не на шум. За новинарската аудитория това са полезни ориентири, стига да се четат критично и със съзнание за правилата, ликвидността и качеството на източниците.