Присъединяването на България към ОИСР
Секция: Анализи
06 Февруари 2026 12:41
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Присъединяването на България към ОИСР

/КРОСС/ Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие би било положителен сигнал за международния имидж на страната, но реалистичността на тази цел до края на 2026 г. остава под въпрос. Това коментираха предприемачът Таня Скринска и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива в ефира на  „Твоят ден" по NOVA NEWS

По думите на Таня Скринска членството в ОИСР по принцип носи престиж, но тя изрази песимизъм относно възможността България да изпълни всички изисквания в поставения срок. „По-скоро съм скептична, че това може да се случи до края на 2026 г.", заяви тя.

Михаил Кръстев подчерта, че имиджът е от ключово значение за страна като България, която през последните години не успява да привлече значителни чуждестранни инвестиции. Според него ОИСР е „клубът на богатите", а членството в него изисква сериозни реформи. Една от основните препоръки към България, по думите му, е промяна на данъчната система в посока въвеждане на прогресивно облагане вместо сегашния плосък данък.

В момента България привлича инвеститори основно с ниска данъчна тежест и ниско заплащане на труда. Прогресивният данък означава увеличаване на данъчната тежест", посочи Кръстев и добави, че страната няма как нито в краткосрочен план, нито в рамките на следващите години да се конкурира с държавите от Централна Европа.

Таня Скринска също изрази притеснения, че промяна в данъчната политика може да има отрицателен ефект върху инвестиционната среда. Според нея основният проблем не е само данъчният модел, а липсата на кадри и ясна стратегия за развитието на човешкия капитал. „Имаме недостиг на квалифицирани служители и липсва ефективна връзка между университетите и бизнеса", отбеляза тя.

От своя страна Михаил Кръстев определи демографската криза като най-трудния за решаване проблем пред българската икономика. „Нямаме хора, които да поддържат бизнеса", каза той.

В по-широк контекст Таня Скринска коментира, че Европа като цяло изостава от глобалните икономически процеси и по думите ѝ рецесията на континента вече е факт.