/КРОСС/ Темата с високите януарски сметки не е само битова, но и правна, коментира в правния си анализ адвокат Мартин Костов. По публично оповестени данни Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е започнала извънредна проверка след медийни публикации и сигнали за завишени фактури за м. декември 2025 г. и м. януари 2026 г. в различни региони, като проверката е обвързана с правомощията на регулатора по Закона за енергетиката и Наредба № 3 за лицензиране. В паралел, Министерство на енергетиката публично съобщи за извънредни проверки на електроразпределителни дружества и крайни снабдители във връзка със сметките на битовите потребители.

Отделно Омбудсманa на Република България е отправил препоръка към регулатора и изпълнителната власт за проверка, акцентирайки върху липсата (в сигналите) на ясна, публична и разбираема информация за формирането на дължимите суми и върху удара върху социално уязвими хора. Това е важният „юридически" момент: когато има масови сигнали, институционална реакция и проверка по лицензирани дейности, спорът не е просто „дали ми е скъпо", а дали отчитането, фактурирането и прилагането на правила са извършени законосъобразно и доказуемо.

 Възможни причини за увеличение: какво да търсите преди да „влезете в спор"

Първият професионален рефлекс е да разделите увеличението на две големи групи: (а) повече количество/грешно количество и (б) различна цена/различни компоненти. В практиката при битови клиенти най-често „взривът" идва от количеството (реално по-високо потребление, по-дълъг отчетен период, изравняване след предходно прогнозно начисляване, тарифно разместване ден/нощ, технически/организационен проблем при отчитането), а не непременно от промяна в регулираната цена- затова и институциите логично започват с проверки на отчетния процес и фактурите, а не с политическо обещание „да свалим цената утре".

На ниво доказване, сметката се оборва по-лесно, когато имате ясна аномалия: същите уреди/същото домакинство/същият режим, но отчетеното количество е несъразмерно или когато отчетният период е необичайно дълъг, или когато има индикации за „догонване" на предходни периоди, или когато самият електромер/пломби/достъп/протокол при проверка пораждат съмнение. При спор за количество, ключът е да принудите системата да мине по правилата за контрол на измерването (протокол, срокове, проследимост), защото без тях „убеждението" на потребителя, колкото и да е житейски логично, остава юридически „слабо".

 Законова защита: всички основни пътища

1. Вътрешно възражение/жалба до крайния снабдител и/или мрежовия оператор (първата задължителна стъпка по здрав разум)

Практическият минимум е писмено възражение до дружеството (краен снабдител и/или разпределително предприятие), в което искате: 1) разбивка на начисленията, 2) отчетни данни (показания начало/край, дата на отчет, период), (3) основание за евентуално прогнозно/служебно начисляване, 4) проверка на коректността на фактурата и 5) изрично становище по спорната сума; като предпоставка тук не е „да сте прав", а да фиксирате спор и да създадете писмена следа, която после да носите пред регулатора или съда. Сроковете за отговор и за вътрешно разглеждане обикновено са уредени в Общите условия на съответния доставчик/оператор, затова в изявлението е разумно да поставите и „разумен срок" за отговор (напр. 14 дни) и да поискате изрично входящ номер.

2. Искане за проверка/експертиза на електромера по правилата за измерване (най-силният инструмент при спор за „количество")

Когато спорът е за отчетено количество (kWh), юридически най-сигурният подход е да стъпите на чл. 49 ПИКЕЕ: при проверка се съставя констативен протокол, а ако ползвателят/представителят отсъства или откаже да подпише, протоколът се подписва и от свидетел (не-служител на оператора) и операторът е длъжен да го изпрати на клиента в 7-дневен срок от датата на съставянето.

Ако при проверката се установят изрично посочените в правилата основания (напр. несъответствие на метрологичните/ техническите характеристики, нарушения в целостта/ функционалността или съмнение за чужд елемент) и СТИ се демонтира, операторът го запечатва по реда на ПИКЕЕ и го изпраща на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката, като на практика това е Български институт по метрология (вкл. по чл. 57 от Закона за измерванията, както е разяснено от самия институт).

Важно уточнение: нарушаването на тези срокове/реквизити не прави автоматично сметката недължима, но е силно и проверимо възражение, защото удря по процедурната валидност и доказателствената стойност на констатациите/ последваща корекция по ПИКЕЕ.

3. Жалба/сигнал до КЕВР (регулаторният път - когато спорът е за отчет/фактуриране/качество на услугата по лиценз)

КЕВР е естественият адресат, когато говорим за действия на лицензирани дружества по снабдяване и разпределение и за контрол върху спазването на секторните правила, което личи и от това, че регулаторът вече е започнал извънредни проверки по конкретните сигнали за декември 2025/януари 2026. Именно КЕВР действително е органът, който разглежда жалби/спорове на клиенти срещу лицензирани енергийни дружества (оператори на мрежи, доставчици/крайни снабдители и др.) във връзка с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката, като редът е през Наредба № 3 за лицензиране. Това е изрично отразено в публикуваните „Условия за разглеждане на жалби" на КЕВР (които препращат към чл. 22 ЗЕ и чл. 142 от Наредба № 3 за лицензиране на дейността в енергетиката).

За да бъде жалбата доказателствено обезпечена, приложете: фактурата/известието, данни за клиента и обекта (клиентски №, ИТН/измервателна точка, адрес), налична история на потреблението, копие от подадената до дружеството жалба и отговора (или данни за липса на отговор), снимка на показанията към конкретна дата, данни за отчетния период и кратко, ясно изложение на основанията на спора (напр. несъразмерно количество, неясен отчет/прочит, необичаен отчетен период, отказ/бездействие по искане за проверка, липси/неясноти в протоколи). Жалбите по този ред по правило се подават чрез съответното дружество, като при неспазване на това условие КЕВР служебно препраща жалбата за разглеждане и становище, поради което е важно първоначалната кореспонденция с дружеството да е надлежно документирана. Няма „еднодневна преклузия" за потребителски сигнал до КЕВР, но подаването непосредствено след получаване на фактурата обективно улеснява доказването и възможността проверката да установи фактите своевременно.

4. Комисия за защита на потребителите: каква е практическата ѝ роля при спорове за сметки за ток (без излишни „или-или")

Комисия за защита на потребителите (КЗП) по правило насочва потребителите, че споровете за сметки за ток/парно/вода следва да се адресират към енергийния регулатор (КЕВР), т.е. за „самата сметка" КЗП не е основният контролен орган. Практическата ѝ компетентност обаче не е нулева: тя може да е релевантна при нелоялни търговски практики, подвеждаща информация към потребителя, неясни или непрозрачни общи условия в потребителския сегмент, както и като канал за алтернативно решаване на спорове чрез секторна помирителна комисия за електроенергия и природен газ, когато страните са склонни да търсят споразумение вместо съд.

5. Комисия за защита на конкуренцията: кога би имало смисъл (и кога - почти никога за единична фактура)

Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е релевантна при антиконкурентни практики (картели, злоупотреба с господстващо положение и др.), т.е. при проблем, който е структурен и пазарен, а не при индивидуален спор „моят електромер отчита много". Ако има данни за координирано поведение или системно прехвърляне на тежести към потребителите извън регулаторната рамка, сигнал до КЗК е мислим, но чисто процесуално потребителят трябва да знае, че това е по-бавен и „макро" инструмент, който рядко решава конкретна фактура „за този месец".

6. Отрицателен установителен иск: съдебният „щит", когато не признавате дълга (и имате интерес да спрете ескалацията)

Когато по- горните инструменти не дадат резултат и спорът стане принципен и реално очаквате дружеството да търси сумата по съдебен ред, класическата процесуална възможност е отрицателен установителен иск за недължимост по чл. 124, ал. 1 ГПК, но той е допустим само при наличие на правен интерес, т.е. при реален спор и поведение на кредитора, от което личи, че претендира вземането (напр. покани за плащане, извънсъдебно преследване, действия или заявено намерение за заповедно или съдебно производство и принудително събиране). В това производство ищецът доказва фактите за правния си интерес, а кредиторът - фактите, от които черпи вземането (количество, отчет, правилност на начисляването, изискуемост). За самия иск няма специална преклузия, но ако кредиторът вече е тръгнал по заповедно производство, се активира едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което прави този ход тактически и „времево чувствителен", защото пропускането на защитата в заповедния ред води до допълнителни разноски и риск от принудително изпълнение.

7. Ако платите, можете ли после да оспорите: иск за връщане на недължимо платено (и как да го направите „умно")

Плащането често е рационално, когато целта е да се избегне риск от прекъсване или ескалация, но не изключва последващ спор - ако се установи, че сумата е платена недължимо (изцяло или частично), типичният правен инструмент е искът за връщане на даденото без основание по чл. 55 ЗЗД, като на практика е възможно и извънсъдебно уреждане чрез корекция/сторно или прихващане към бъдещи сметки при установена грешка. Практически е разумно плащането да бъде съпроводено с писмено възражение, че сумата се плаща при оспорване на начисляването, особено ако спорът продължава и има риск да се тълкува поведение като признание за евентуален остатък. Давностният риск не е „един": за вземанията на комуналните дружества ВКС приема 3-годишна давност като за „периодични плащания" по чл. 111, б. „в" ЗЗД, но връщането на даденото без основание не е периодично плащане и по правило се движи по общата 5-годишна давност, поради което спорът не следва да се оставя да „отлежава".

8. Ако не платите: какво реално може да последва (лихви, прекъсване, заповедно производство) и как се защитава потребителят в съдебната фаза

При неплащане типичните последици могат да бъдат  следните: начисляване на лихви и такси по общите условия, възможно прекъсване на снабдяването след предвидените уведомявания, а при преминаване към съд- заповедно производство, при което кредиторът може да поиска заповед за изпълнение. Ключовото за потребителя е, че при получаване на заповед за изпълнение има едномесечен срок за възражение, като за подаването не се изисква да мотивирате спора (важното е да не изпуснете срока). Ако възразите, съдът указва на заявителя възможност да предяви иск за установяване на вземането, т.е. спорът се прехвърля в исков процес, където вече се „мерят доказателства", а не предположения.

В заключение: януарската фактура не е „присъда", а твърдение за потребление, което подлежи на проверка и оспорване - първо през вътрешното възражение и искането за конкретни отчетни данни/проверка по правилата за измерване, после чрез регулаторния контрол на КЕВР, който вече публично е реагирал с извънредни проверки по сигналите за сметки за декември 2025/януари 2026 , като паралелно Комисия за защита на потребителите остава релевантна по линията на прозрачността и търговските практики, но самата тя насочва оплакванията за „високи сметки за ток" към оператора и КЕВР . Дори когато плащането е тактически неизбежно (за да се избегне прекъсване/ескалация), то не убива правото на спор - при доказана грешка инструментът е връщане на недължимо платено, което се поддържа последователно и в практиката на Върховен касационен съд. 

А ако дружеството тръгне към съдебно събиране, „стоп-бутонът" е процесуален и евтин: при заповед за изпълнение възражението е в едномесечен срок от връчването - затова най-добрият съвет към хората не е „платете и мълчете", а действайте бързо, оставяйте писмена следа и водете спора по доказателства, докато фактите са още „топли" и проверими по правилата за измерване.