/КРОСС/ Те са част от най-големия университет в света - общност от над 12 милиона души. Студенти, които обаче не приличат на типичните млади хора в аудиториите. Това са хора от третата възраст, за които жаждата за знания не намалява с годините, а напротив - става все по-силна.

Идеята за университет за възрастни се ражда във Франция преди повече от 50 години. Днес френският модел се следва в над 80 държави по света, включително и в България, доказвайки, че ученето няма възраст.

„Всеки, който спре да учи, остарява, независимо дали е на 20 или на 80", казва Хенри Форд. Науката потвърждава думите му. Ученето поддържа мозъка активен, забавя отслабването на паметта и подобрява качеството на живот. Именно като част от програма за здравна превенция през 1973 година в Тулуза е създаден първият в света университет за хора от третата възраст.

Днес интересът е толкова голям, че местата не достигат. Само в университета в Тулуза регистрираните възрастни студенти са над 650, а желаещите - повече от 3 000.

На 69 години Ерик Верле отново е студент - вече седем години. Той влиза в университета веднага след като се пенсионира.

„Бях инженер и професионалният ми живот беше много натоварен. Нямах време за философия, история на изкуството, право или икономика - теми, които винаги са ме интересували", споделя Ерик.

След Втората световна война Франция навлиза в период на икономически подем и увеличаваща се продължителност на живота. Появява се ново поколение хора над 60 години - в добро здраве, активни и търсещи интелектуални и социални занимания.

„Университетът се оказа естественото място, където тези хора намират смисъл и нови хоризонти", обяснява Марсел Марти, един от преподавателите.

Освен знания, университетите за третата възраст предлагат и активен социален живот. Те помагат на хората да излязат от изолацията, да общуват и да споделят интереси.

„След войната говорехме за бейби бум, днес можем да говорим и за „дядо бум". Това е нова, активна възраст", допълва Марти.

В тези университети няма изпити, оценки и дипломи - нещо, което според студентите прави ученето по-свободно и истинско.

„Фактът, че няма контрол и натиск, е огромно предимство. Учиш с отворен ум и удоволствие", казва Ерик.

За него знанието върви ръка за ръка с движението. Той изминава десетки километри с колело, за да стигне до университета - част от активния му начин на живот.

Френският модел променя и представите за възрастта, като събира млади и възрастни студенти в едно и също образователно пространство.

Нова телевизия, „Събуди се"