/КРОСС/ Най-силната гравитационна вълна, регистрирана досега, дава възможност на астрономите да проверят с безпрецедентна точност едно от най-фундаменталните правила на съвременната физика Стивън Хокинг: че общата повърхност на черните дупки никога не може да намалее.

Сигналът, наречен GW250114, произхожда от сблъсъка на две черни дупки на разстояние над един милиард светлинни години и утвърди с 99,999% сигурност, че след сливането тяхната обща повърхност се е увеличила, както е предвидил Стивънт Хокинг през 1971 г.

Според проучване, публикувано в Physical Review Letters, този гравитационен "отпечатък" е бил открит през януари 2025 г. от двойката детектори LIGO в САЩ. След това LIGO-Virgo-KAGRA анализира подробно данните и представи резултатите в ново проучване, базирано на хипотезата на Хокинг, че при сливането на черни дупки тяхната обща повърхност може само да се увеличи и никога да не се свива.

Това записване е част от новата ера на гравитационната астрономия, която стартира през 2015 г., когато LIGO за първи път регистрира ясен сигнал от сливане на черни дупки. Гравитационните вълни са вълни в самата пространствено-времева структура, които се създават, когато огромни космически обекти се сблъскват.

Това записване е част от новата ера на гравитационната астрономия, която започна през 2015 г., когато LIGO за първи път засякъл ясен сигнал от сливане на черни дупки. Гравитационните вълни са вълни в самата пространствено-времева структура, които се създават, когато огромни космически обекти се сблъскват. За да бъдат открити, са конструирани огромни L-образни лазерни детектори с рамена с дължина четири километра, способни да измерват промени, по-малки от размера на протон.

Новото измерване представлява значително подобрение в сравнение с предишните опити. През 2021 г. учените използваха първия исторически сигнал GW150914, за да проверят същия закон, като стигнаха до потвърждение с вероятност около 95%. GW250114 обаче беше около два пъти по-силен от всеки предишен сигнал, което позволи много по-точни изчисления за масите и въртенето на черните дупки преди и след сблъсъка.

Според данните, преди сливането двете черни дупки са имали обща повърхност на хоризонта от около 240 000 квадратни километра, площ, сравнима с тази на Орегон. След сблъсъка повърхността на новата черна дупка се е увеличила до около 400 000 квадратни километра, размер, близък до този на Калифорния.