/КРОСС/ Според Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perception Index) за 2025 г., публикуван днес от Transparency International, глобалните нива на корупция остават тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване се оказват неуспешни.

В тазгодишното издание на индекса България получава 40 точки, (заедно с Унгария от страните в ЕС), което е под критичния праг от 50 точки и сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната.

Само за последните две години България губи 5 точки, което е статистически значима промяна, която показва липсата на устойчиви и решителни действия срещу корупцията. Тази отрицателна тенденция се свързва с продължаващото влияние на клептократски мрежи, формалното и неефективно прилагане на антикорупционни политики, засилващите се атаки срещу гражданското общество, както и с институционалните сътресения около частично касираните парламентарни избори.

Институционални дефицити и натиск върху гражданското общество

През изминалата година гражданският сектор бе обект на целенасочени атаки и стигматизиране, включително чрез опити за въвеждане на законодателство, насочено към ограничаване на дейността на неправителствени организации, както и чрез създаването на парламентарни структури с разследващи функции спрямо граждански организации. (Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт).

Подобни действия не само не създават благоприятна среда за гражданско участие, но и подкопават усилията за прозрачност, отчетност и защита на правата на човека.

Допълнително институционалната среда се характеризира с продължителна неспособност за избор на ръководни органи на ключови институции и регулатори.

Закриването на Комисията за противодействие на корупцията, след години на институционална неефективност и невъзможност за формиране на работещ състав, допълнително задълбочи кризата на доверие.

Сериозни въпроси относно стабилността на демократичните процеси възникнаха и след безпрецедентното частично касиране на парламентарните избори през 2024 г. Решението на Конституционния съд, с което бе обявен за незаконен изборът на 17 народни представители, разкри сериозни слабости в изборния процес и взаимодействието между институциите. Процесът по изготвяне на експертизите бе белязан от липса на прозрачност и публични конфликти между ключови институции, както и от опити за политически натиск.

Корупцията като фактор за бизнес средата

Корупцията продължава да оказва пряко влияние върху икономическата среда в страната. Данни от бизнес проучвания показват, че 55% от компаниите определят корупцията като сериозен проблем за дейността си, а 89% я възприемат като широко разпространена. В резултат корупционният риск често се превръща в предварително калкулиран фактор при административни процедури, обществени поръчки и инвестиционни решения.

Завладяването на държавата и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като създават условия предимство да получават компании, свързани с мрежи за влияние, а не тези с най-добри професионални и икономически показатели. Това намалява предвидимостта на бизнес средата, възпира инвестициите и отслабва ефекта от икономическите реформи.

Паралелно продължава съществуването на цели икономически сектори, в които сивите финансови потоци и недекларираната заетост са част от устойчив модел на функциониране. Тези практики затрудняват контрола, увеличават риска от пране на пари и подкопават финансовата стабилност на страната.

България остава на дъното в ЕС и изостава по пътя към ОИСР

Средната стойност за държавите от Европейския съюз остава 62 точки, което поставя България на последно място заедно с Унгария. Липсата на напредък се наблюдава и при изпълнението на редица препоръки на Европейската комисия, GRECO и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включително въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и ефективно прилагане на антикорупционното законодателство.

В контекста на кандидатурата на България за членство в ОИСР страната заема 35-о място от 38 държави членки в Индекса за възприятие на корупцията, което я поставя сред най-слабо представящите се държави в организацията.

Необходимост от решителни реформи

Резултатите от Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г. показва, че липсата на последователни реформи, политическата нестабилност и слабият институционален капацитет продължават да възпрепятстват напредъка на страната в борбата с корупцията. Без укрепване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и реално прилагане на антикорупционните механизми България рискува да задълбочи негативните тенденции, които засягат както демократичното управление, така и икономическото развитие на страната.

За Индекса за възприятие на корупцията

Индексът за възприятие на корупцията се публикува ежегодно от 1995 г. и оценява 182 държави и територии въз основа на възприятията за корупция в публичния сектор. Той използва данни от 13 независими източника, включително Световната банка, Световния икономически форум и други.

Оценките се основават на анализи от експерти и представители на бизнеса, като последният методологически преглед е направен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия през 2017 г.