/КРОСС/ По-смущаващото за мен е, че по-голяма част от хората отказва да приеме официалното обяснение на случая „Петрохан". Това е такова събитие, което в такава степен излиза извън нормата на живота и обичайното ни разбиране на човешките отношения, родителството, за държавата, с очакването да има някаква базова сигурност, предсказуемост и обясняемост. Първата реакция, когато се докоснеш до такъв тип сектантска общност и поглед към лудостта, е да го отречеш. Според мен, не трябва да се сърдим на това, че се развихриха напълно безумни конспиративни теории, защото това е повече, отколкото едно тревожно и много объркано общество, каквото е българското, можеше да понесе. Това заяви социалният антрополог Харалан Александров в предаването „Още от деня" по БНТ.

Със сигурност ни дойде в повече това, че левът ще мине в евро, какво остава за казус, който ни поставя в досег със смъртта, с родителския провал и с институционалната безотговорност и съвсем естествено хората реагират чрез отхвърляне, поясни той.

Фактите в тази ситуация не предшестват обяснението, а то предшества фактите. Ние живеем в свят на пост истина или на пред истина, каза социалният антрополог.

Това е ситуация, в която ние вече вярваме в нещо и напасваме фактите и отказваме да приемем тази част от реалността, която е в конфликт с нашата истина. Затова този тип комуникация, която беше направена от МВР и политиците, много повече обърква и разтревожва, отколкото успокоява. Комуникацията в такава ситуация в едно общество трябва да е терапевтична, да отчита дълбоката емоционална тревога, несигурност, ужас, в голяма степен предопределя рационалните обяснение. По друг начин казано, общността не е в състояние да упражнява рационално ума си по предназначение, защото е обзета от страхове и тревоги. Затова, когато решиш да комуникираш нещо толкова тревожно, първото нещо е да успокоиш хората, не да ги разтревожиш допълнително. Видимо е, че българските институции не разполагат с този капацитет да го правят, особено МВР. Това, което наблюдаваме от политиците в парламента пък е покана към регрес и подивяване, обясни Александров.

По думите му обществото е разделено на племена или агитки. „Нещо като затворени в себе си, фанатично убедени в своята истина, напълно неспособни да чуят друга или алтернативна истина групи около които се формират по-големи общности. Това става благодарение на социалните медии, които много усилват този тип функциониране. Това е дълбок регрес. В условия на дълбок регрес избуяват фантазиите, страховете, а това е много голям проблем, за функционирането на демокрацията, каза още той.

Според него в цялата тази комбинация от фактори политиците насъскват общността, вместо да я успокояват. А ние нямаме капацитета да понесем цялата истина.