/КРОСС/ Житие на св. апостол Онисим

Във Фригия, област в Мала Азия, живеел един богат и знатен човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон повярвал и по-късно бил причислен към седемдесетте апостоли.

Филимон, още до обръщането си, имал роб на име Онисим. Като се провинил в нещо пред господаря си, Онисим се побоял от наказание и избягал от него в Рим, където тогава проповядвал св. апостол Павел. Множество римляни, като чули словото на светия апостол, се обръщали към Господа. И Онисим чул проповедта на апостол Павел. Думите му възбудили в него искрено разкаяние и пламенна вяра. Той последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал усърдно да му служи.

Павел обикнал Онисима и желаел завинаги да го задържи при себе си. Като узнал, че Онисим принадлежи на Филимон, той намерил, че няма право да го остави при себе си без волята на господаря. Павел пратил Онисима при Филимон с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимона милостиво да приеме своя роб - като брат в Христа. Това писмо - послание до Филимон - е поместено между другите послания на апостол Павел в Новия Завет на Светата Библия.

Филимон не само простил на Онисим, но и му дарувал свобода. Онисим се върнал при св. апостол Павел и му служел с ревност и преданост. Той сам, научен от Павел, станал един от апостолите и след смъртта на своя учител, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Той проповядвал в Испания, в много градове на Гърция и Мала Азия, и вече в дълбока старост бил поставен епископ в Ефес, след Тимотей и Йоан Богослов. Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деятелен, ревностно изпълняващ задълженията си.

Няколко години Онисим бил ефески епископ, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите чрез поучения и пример на добродетелен живот.

В царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Доведен на съд при управителя Тертил, Онисим с твърдост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв род е, той отговорил:
- Аз съм християнин. В младостта си бях роб на човек, а сега съм верен роб на Господа Иисуса Христа!
- За каква цена те е купил новият ти Господар? - запитал управителят.
- Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от гибел - отговорил Онисим.

На въпроса, какво се нарича суетен живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: сребролюбие, гордост, завист, злословие, лъжа и лицемерие, гняв, невъздържание и пиянство.
- Всичко това се нарича суетен живот - казал Онисим - и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб увещавам, Тертиле, познай истината, остави временната суета, приеми Закона на любовта към ближния и се обърни с вяра към Създателя и Спасителя! Той ще те приеме, защото не иска гибелта на грешниците, но се радва на тяхното покаяние и им прощава предишните съгрешения.

Тия думи, пълни с кротост и любов, раздразнили управителя:

- Та значи ти не само самичък упорстваш в заблужденията си - извикал той. - но и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.

- Мъченията не ме плашат - отговорил Онисим, - сред страданията надеждата за бъдещ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.

Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият апостол прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите посещения на християните и от тяхното съчувствие. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.

След осемнадесет дни управителят изгонил Онисима от Рим и го пратил на заточение в Путеол. И там св. Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.

Като узнал за това, Тертил отново го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал жестоко да го бият и след това го предал на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.

Житие на Преп. Евсевий Сирийски.

Свещеномъченик Евсевий, епископ на Самосата, твърдо отстоявал православното изповедание, утвърдено на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., за което бил преследван от арианите, които многократно го лишавали от катедрата му и го изпращали на заточение. По време на откритото преследване на християните, свети Евсевий, криейки ранга си, в дрехи на воин, преминал през цяла Сирия, Финикия и Палестина, утвърждавайки християните в православната вяра. Той снабдил свещеници и дякони в празните църкви и ръкоположил епископи, които отхвърлили арианската ерес.

Тогава Свети Евсевий бил осъден на затвор в Тракия. След като получил царския указ, Свети Евсевий напуснал Самосата през нощта, за да предотврати бунта на почитащия го народ. Като научили за заминаването на епископа, вярващите го настигнали и с плач го молели да се върне.

Светецът отказал да изпълни молбата на своето паство, заявявайки, че те трябва да се подчиняват на съществуващите власти. При император Грациан свети Евсевий се завръща в Самосата и продължава работата си по подобряването на църквата.

Около 380 г. той пристигнал в арианския град Доличин, за да постави там православния епископ Марин. Една арианка хвърлила от покрива керемида, която пронизала главата на светеца. Умирайки, той, следвайки примера на Спасителя, й простил вината и помоли околните да не й причиняват зло. Тялото на свети Евсевий било пренесено в Самосата и погребано със сълзи от паството му. Неговият племенник, блаженият Антиох, бил издигнат до сан на светеца, а Самосатската църква продължила твърдо да изповядва православната вяра, твърдо укрепена от делата на светия мъченик Евсевий.

По знаците на този ден предците ни са извършвали гадания за времето в близко бъдеще и реколтата през новия сезон. 

Слана в деня на св. Онисим означава, че ще има богата реколта през лятото. Силният вятър на този ден показва дъждовно лято. Ако добитъкът в двора е спокоен, очаква се топла пролет.

Какво не можете да направите - забрани за празника?

Не можете да се карате на добитъка - смяташе се, че след това животното може да се разболее или да загуби сила. Не бива да работите на полето - денят се смятал за неблагоприятен за земеделска работа. Забранява се вземането или заемането на пари, за да не загубите финансовото си благополучие. Вярвало се, че на този ден не трябва да се карате с някого или да се желае зло на някого, в противен случай годината ще е трудна.

Традиции и обичаи на празника

Стопаните се стараели да нахранят воловете, кравите, овцете и конете, за да са здрави и издръжливи. Солта на този ден се се считала за благословена и животновъдите са я смесвали с фуража, за да предпазят добитъка от болести. В църквите се четат молитви за здравето на добитъка и бъдещата реколта да бъде щедра. На този ден жените изгаряли стари метли, за да прогонят злите духове и нечистите сили от дома си.