/КРОСС/ На фона на политическата криза, въвеждането на еврото и поредните избори, липсата на държавен бюджет поставя допълнително напрежение върху хората и бизнеса. Рисковете - по-високи дефицити, несъответствие между приходи и разходи и натиск върху инфлацията и социалните политики.

Според Любомир Дацов - член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите, се натрупват грешни решения и се случва една грешка след друга.

Проблемът е политически. Доверието е нарушено, защото се натрупват грешни решения - едно след друго, каза пред БТВ „Тази сутрин" той.

По думите му държавата прави бюджети с „пожелателни приходи", а след това и „пожелателни разходи", което води до системни отклонения.

Когато си измисляш бюджет под формата на пожелателни приходи, след това правиш пожелателни разходи, влизаш в цикъл - грешка след грешка, подчерта Дацов.

Дацов посочи, че сериозният проблем е, че реалното изпълнение се разминава с това, което е заложено като политика.

Бюджетът, който е изпълнен, няма нищо общо с бюджета, който беше внесен. Няма нито един параграф, в който да има нещо, което да се доближава до това, което беше замислено, каза той.

Според него проблемът е и в приходната, и в разходната част, като най-ярко личи в данъчните приходи.

В експертния свят допустимата системна грешка е 0,2% до 0,5%. Грешката на данъчните приходи е над 10%. Това не може да бъде обяснено с експертна грешка - ясно е, че беше политическо пожелание, заяви Дацов.

Попитан дали „пожелателните" бюджети са опит да изглеждаме добре преди еврозоната и заради критерия за 3% дефицит, Дацов отговори:

Според мен това няма никакво отношение към европейските неща. С разумна политика можеш да постигнеш същите неща. Това си е популизъм.

Дацов подчерта, че инфлацията не може да се обяснява с отделни случаи и „микропроблеми", а с по-дълбоки процеси.

Инфлацията, която идва от монетарните и структурните проблеми - от това, че държавата помпа заплати и доходи - няма как да се коригира без държавата да промени поведението си, каза той.

По думите му механизмът за работа без приет бюджет е разписан в Закона за публичните финанси, а „удължителният бюджет" е по-скоро политическа застраховка.

Удължителният бюджет не е задължителен. Законът предвижда много ясно процедурата и ограниченията при харченето, обясни Дацов и добави, че до юни има ясна рамка за функциониране, но е важно да се спазва „духът на закона".

Даваме съвет правителството, включително служебното, да се придържа към духа на Закона за публичните финанси, каза той.