/КРОСС/ Продължават преговорите за мир в Украйна, провеждащи се в Женева между представители на Съединените щати, Русия и Украйна. Срещите са продължили над шест часа и са завършили късно вечерта, като по информация от руски медии атмосферата е била напрегната.

Изказванията на американския президент Доналд Тръмп, че Украйна трябва бързо да седне на масата за преговори, както и думите на украинския президент Владимир Зеленски за натиск върху Киев за отстъпки, породиха спекулации, че усилията за напредък са насочени основно към страната - жертва на агресията.

„Няма нищо ново" - скептицизъм към формата на преговорите

Според заместник-главния редактор на „Дневник" Петър Карабоев, в текущия кръг преговори липсва съществена новина. По думите му самият състав на руската делегация е индикатор, че реален напредък не може да се очаква.

Карабоев обърна внимание, че докато Кремъл изпраща фигури без реален мандат за договаряне, политическо решение на най-високо равнище остава невъзможно. Според него Русия вярва, че има стратегическа инициатива на бойното поле, но тя се изразява в бавно и изключително кърваво настъпление без ясно формулирана крайна цел.

Журналистът подчерта, че истинската стратегическа цел на Москва не е териториално придвижване, а политическо и икономическо подчиняване на Украйна - нещо, което досега не е постигнато чрез военни средства. По тази причина той не очаква край на войната в краткосрочен план и прогнозира продължителен конфликт.

„По-широки теми, но без перспектива за пробив"

Журналистът и бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва Валерий Тодоров определи преговорите като по-широки по тематика, но с неясни резултати. По думите му се обсъждат въпроси, свързани с икономика, политика и територии, като най-критичният остава този за Донбас.

Тодоров отчете натрупана умора от войната и липса на ясна перспектива, въпреки очакванията за примирие или рамково споразумение в средносрочен план. Той подчерта, че разговорите се водят основно в двустранни формати - между Русия и САЩ, както и между Русия и Украйна, докато Европа остава извън реалния процес на вземане на решения.

И двамата анализатори се обединиха около тезата, че в настоящия момент по-силен натиск се упражнява върху Украйна, а не върху Русия. Карабоев посочи, че Доналд Тръмп избягва пряка вербална конфронтация с Москва, като залага на отворени опции и прагматичен подход, включително икономически интереси.

От своя страна Тодоров отбеляза, че американската позиция остава непредсказуема и често се доближава до руската, което поставя Европа в пасивна роля. Според него е възможно вече да съществуват предварителни договорки между Вашингтон и Москва, които ограничават влиянието на останалите участници.

Анализаторите са категорични, че въпреки дипломатическата активност, пробив в краткосрочен план не се очертава. Преговорите засега по-скоро сондират възможни компромиси, отколкото да водят до конкретни решения, а войната остава далеч от финал, въпреки нарастващите човешки и политически загуби.