/КРОСС/ Хипотетична политическа формация на президента Румен Радев би получила подкрепа от 33.3%, ако парламентарните избори бяха днес. Това сочат данните от социологическо проучване на агенция „Мяра", представено от социолога Първан Симеонов. Резултатите са изчислени на базата на твърдо решилите да гласуват и показват, че ГЕРБ-СДС остава втора сила с 18.9%, следвана от ПП-ДБ с 12.7%.

► Електорална картина

Проучването, проведено в периода 9-15 февруари сред 812 души, показва следните резултати за останалите формации:

Формация на Румен Радев има 33,3%

ГЕРБ-СДС - 18,9%

ПП-ДБ - 12,7%

ДПС-НН - 10,7%

„Възраждане" - 6,8%

МЕЧ: 3.9%

БСП: 3.7%

„Величие": 2.3%

ИТН: 2.1%

АПС: 1.9%

Първан Симеонов поясни, че електоралната активност се изчислява на 51.5% (над 3 милиона гласуващи). Той отбеляза, че партия МЕЧ на Радостин Василев показва „тих растеж" и е в непосредствена близост до влизане в парламента.

► Анализ на потенциала на Радев

Социологът подчерта, че при евентуалната формация на президента се наблюдава сериозен „резерв" сред колебаещите се избиратели, където съотношението в полза на първия е три към едно. „Доверието в институцията на президента в последните месеци стигна до над 50%", заяви Симеонов. 

► Влиянието на случая „Петрохан"

Според анализа на Първан Симеонов случаят „Петрохан" има пряко отражение върху политическите нагласи, като от него губи основно коалицията ПП-ДБ. „Възможно е в един момент те да се привидят като жертви, което да ги стегне, но за момента губят", коментира социологът. Същевременно той посочи, че Румен Радев печели най-много от настоящата ситуация, тъй като масовото съзнание търси „нов профил, който внушава по-голяма стабилност".

Яница Петкова: Очаква се по-висока избирателна активност и фрагментиран парламент

Първите социологически данни преди предстоящите парламентарни избори показват осезаема мобилизация на избирателите и индикации за по-висока активност в сравнение с последните избори. Това сочи национално представително изследване на социологическа агенция Мяра с участието на 812 пълнолетни граждани, проведено в периода 9-15 февруари чрез пряко интервю „лице в лице" с таблети.

Според социолога Яница Петкова, над 50% от анкетираните декларират готовност да гласуват, което е сериозен ръст на фона на предишна избирателна активност около и под 40%. Данните са определени като „моментна снимка", която подлежи на динамика до изборния ден.

Изследването отчита ясно изразена мобилизация около нов политически субект, асоцииран с Румен Радев, който все още не е окончателно оформен като партия или коалиция. В настоящия момент формацията получава подкрепа от около 33%, но социолозите подчертават, че резултатът може както да нарасне, така и да се свие в зависимост от яснота около посланията, партньорствата и състава ѝ.

Дори при запазване на този резултат обаче, самостоятелно парламентарно мнозинство не изглежда възможно, което означава, че ще е необходим партньор за управление.

Данните сочат парламент с пет формации, като част от тях се намират опасно близо до 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание. В тази зона попадат партии като МЕЧ, БСП, „Величие", „Има такъв народ" и АПС, при които кампанията и последните седмици преди вота ще бъдат решаващи.

При БСП се отчита дългогодишна ерозия, свързана с вътрешни кризи и участието във властта, но смяната на лидерството може да доведе до частична мобилизация. В същото време се очертава разслоение сред левите избиратели - между по-консервативно и по-проевропейски настроени.

Подкрепата за „Възраждане" се оценява на около 6,8%, като социолозите отчитат отлив към по-умерен политически проект. Идеологическото припокриване с новия субект около Радев води до преразпределение на електората, като по-радикалното ядро остава, а по-умерените избиратели търсят алтернатива. Наблюдава се и повишена конфронтационност в посланията, което мобилизира твърдите поддръжници, но дистанцира колебаещите се.