/КРОСС/ Потенциални области от древната земна кора са открити дълбоко в земната мантия. Тези „потънали светове", както понякога ги наричат ​​изследователите, са открити благодарение на нов начин за измерване на структурите във вътрешността на Земята.

Откритието на учените в мантията на Земята

Група изследователи от Геоложкия институт на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих откриха изгубени древни тектонични плочи в мантията на земната кора под Тихия океан. Изданието Earth пише за това. Използвайки сеизмични записи, учените се опитват да определят позицията на тези плочи, които са потопени дълбоко в мантията под дъното на Тихия океан.

Обикновено тези плочи се намират в така наречената зона на субдукция, където се срещат една с друга и в резултат на сблъсъка се озовават една под друга, потапяйки се във вътрешността на Земята. Резултатите от изследването обаче показаха, че откритите тектонични плочи не са там, където трябва да бъдат. Те са разположени под големи океани или във вътрешността на континенти.

Една такава аномалия е открита под западната част на Тихия океан. Не е ясно как се е озовала там. Очевидно подобни зони са много по-разпространени в земната мантия, отколкото се смяташе досега.

Климатолозите предупредиха, че Земята се приближава до повратна точка, но ново проучване показва, че ключовите природни системи на планетата са много по-близо до колапс, отколкото се смяташе досега.

Учените казват, че политиците и обществото все още не разбират мащаба на рисковете, които биха могли да доведат до повратна точка, включително потенциалното срутване на ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика, топенето на вечната замръзналост в северната част на страната и деградацията на тропическите гори на Амазонка.

Изследването се основава на концепцията за „повратни точки" на климата - моменти, в които нарушаването на една система предизвиква каскадни промени в други. В най-лошия случай, т. нар. „оранжерия на Земята", дългосрочните температури биха могли да се повишат с около 5°C над прединдустриалните нива, с необратими последици за световните екосистеми.

Дори частичното преминаване на тези прагове може да предизвика неконтролиран парников цикъл, казва Кристофър Улф, учен от Terrestrial Ecosystems Research Associates. Той подчертава, че настоящите глобални ангажименти за климата не са достатъчни и реалните рискове остават подценени.