/КРОСС/ „Европа е изправена не пред поредна краткосрочна криза, а пред натрупване на дългогодишни структурни проблеми, чието отлагане вече не е възможно". Това заяви Станислав Стоянов, председател на партия „Европа на суверенните нации", зам.-председател от едноименната парламентарна група и евродепутат, избран от „Възраждане", по време на международната конференция „Проблеми и трудности пред суверенните държави в Европа". Форумът организира френската неправителствена организация Patriots Network, а „Възраждане" беше официален домакин на събитието. На него участие взеха представители от държави от Европа, както и от САЩ.

В своето изказване Станислав Стоянов подчерта, че Европа постепенно губи икономическата си динамика и конкурентоспособност, като един от най-ясните симптоми за това е влошената среда за бизнес.

„В Европа в момента е трудно да си предприемач. Производството се изнася, инвестициите търсят по-конкурентна среда, а натрупването на регулаторна тежест, особено за малкия и средния бизнес, повишава цената на предприемачеството", заяви той.

По думите му през 80-те години европейските икономики са формирали приблизително една трета от световния брутен вътрешен продукт, докато днес този дял е под 15 процента.

„В абсолютни стойности Европа не е обедняла, но относителната ѝ тежест в глобалния баланс устойчиво намалява. Част от това се дължи на възхода на нови икономически центрове, но значителна част е резултат от политически избори, направени на европейско равнище", подчерта Стоянов.

Той бе категоричен, че европейската интеграция е започнала като икономически проект, с общ пазар, свободна търговия и прагматично сътрудничество между нациите. 

„Именно икономическата логика направи Европа силна. Но с времето този проект придоби все по-силен политически характер. Регулацията излезе далеч отвъд пазара, а Брюксел започна да определя не само икономически правила, но и стратегически приоритети, обществени рамки и дори ценности", каза още той.

Станислав Стоянов обърна специално внимание на процесите на централизация и федерализация в Европейския съюз, които според него вече не са теоретични, а се реализират на практика чрез последователни институционални решения.

„Пандемията отвори вратата за общ европейски дълг. Това, което беше представено като временна и извънредна мярка, постепенно се институционализира. В момента се одобряват нови колективни заеми и се обсъждат мащаби, които доскоро изглеждаха немислими", заяви той.

В този контекст Стоянов даде пример с последните решения за финансиране на Украйна: „Наскоро беше одобрен колективен заем за Украйна. Той се взема от Европейския съюз и се плаща от всички нас. В кулоарите вече се говори за още по-мащабни суми, стотици милиарди евро. Това означава споделена отговорност и споделен дълг за всички европейски граждани", предупреди Стоянов.

Той изрази сериозна тревога и от отслабването на дипломацията на европейско ниво: „Дипломацията е дълбоко замразена и дори към днешния момент аз не я виждам на европейско ниво. Вместо активни усилия за политическо решение, значителни ресурси се насочват към продължаването на военен конфликт, с всички произтичащи от това рискове", каза той.

Сред най-притеснителните тенденции Стоянов открои и демографските процеси: „Ниската раждаемост и застаряващото население очертават трудно обратима траектория. Миграционният натиск създава социални и политически напрежения, а проблемите с интеграцията показват, че Европа такава, каквато я познаваме, както и самата европейска цивилизация, остават под заплаха", заяви евродепутатът.

По думите му все по-често неуспехите на европейските политики се обясняват с недостатъчна федерализация и централизация, вместо с критична преоценка на самите решения.

„Европа не изостава, защото ѝ липсват институции. Проблемът е в посоката. Когато разходите изпреварват производството, икономиката отслабва. Когато регулацията изпреварва иновацията, инвестициите се изнасят. Повече централизация не коригира грешна политика, тя увеличава мащаба на последствията", подчерта той.

В заключение Станислав Стоянов подчерта, че въпреки всички трудности Европа остава ключов икономически и културен център и важен стратегически партньор.

„За да запази тази роля, Европа трябва да възстанови фокуса върху икономиката, конкурентоспособността и индустриалната си база. Това означава по-голяма гъвкавост, по-малко регулаторна тежест и ясна политическа воля. Силен Европейски съюз може да има само ако общите действия добавят стойност, а не подменят националните демокрации", заяви той.