/КРОСС/ Учени разработват експериментален назален спрей, който може да осигури широка защита срещу редица респираторни инфекции - от COVID-19 и грип до други вируси и бактерии, засягащи дихателните пътища. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science.

В опити с мишки препаратът е показал защита за период от поне три месеца срещу различни патогени, включително SARS-CoV-2. Освен това е отчетено и намаляване на алергичните реакции в дихателната система.

Нов подход към имунитета

За разлика от традиционните ваксини, които „обучават" имунната система да разпознава конкретен вирус или бактерия, новата стратегия се фокусира върху вродения имунитет - бързата и неспецифична първа линия на защита на организма.

Екипът, ръководен от имунолога Бали Пулендран от Станфордски университет, черпи вдъхновение от ефекта на БЦЖ ваксината срещу туберкулоза, която временно засилва вродения имунен отговор и осигурява частична защита срещу други заболявания.

Новият препарат съдържа три основни компонента - два активатора на рецептори в имунните клетки на белите дробове и имуногенен протеин, който поддържа защитната система в повишена готовност. Експериментите показват, че без този протеин ефектът бързо отслабва.

Прилагана като назален спрей в четири дози, ваксината е предизвикала имунен отговор срещу няколко коронавируса и респираторни бактерии при лабораторни животни. Учените съобщават и за намалена свръхчувствителност към домашни прахови акари, което предотвратява развитието на алергична астма.

„Двустепенна" защита

Изследователите описват механизма като „система с два бастиона". Първо се формира защитна лигавична бариера в дихателните пътища, която ограничава проникването на патогени. Ако част от тях все пак преминат, предварително активираният белодробен имунитет реагира бързо и ги елиминира.

Според имунобиолога Акико Ивасаки от Йейлски университет, ако подобен ефект бъде потвърден при хора, това би било „наистина забележително". Концепцията вече се определя като възможна „мостова ваксина" - средство за неспецифична защита срещу множество патогени, включително при бъдещи пандемии.

Предизвикателства пред приложението при хора

Въпреки обещаващите резултати, преходът от животински модели към клинична практика остава несигурен. Един от въпросите е дали назалният спрей ще достига достатъчно дълбоко до белите дробове при хора, за да активира описаните механизми. Неяснота създава и необходимостта от четири отделни дози.

Допълнителен риск е свързан с поддържането на имунната система в продължително „повишено" състояние, което изисква внимателна оценка на възможните странични ефекти.

Ако предстоящите тестове за безопасност покажат положителни резултати, следващата стъпка може да включва контролирани клинични проучвания с доброволци. Засега обаче идеята за „универсална" ваксина остава на етап експериментално обещание.