/КРОСС/ Темата за избора на изпълняващ функциите главен прокурор и правомощията на Висшия съдебен съвет предизвика остър сблъсък между адвокат Велислав Величков от „Правосъдие за всеки" и преподавателя по конституционно право проф. Пламен Киров в ефира на NOVA „Здравей, България".

Поводът беше протестът срещу настоящия изпълняващ функциите главен прокурор, както и въпросът дали процедурата по неговото назначаване отговаря на закона.

Величков заяви, че според него настоящата ситуация представлява институционален проблем:

Още на 16 юни 2023 г., по-малко от 24 часа след освобождаването на господин Гешев, пленумът на ВСС трябваше да избере изпълняващ функциите главен прокурор. Вместо това изборът беше оставен на прокурорската колегия. Конституционно това е проблем, защото главният прокурор се избира от пленума.

Той подчерта, че изпълняващият функциите има същите правомощия като титуляра, но се избира за ограничен период - по закон на всеки шест месеца:

Стигаме до абсурда, че ако няма нов избор, един човек може да остане безсрочно в тази позиция, избран от своите подчинени. Това е изкривяване на логиката на Конституцията.

Проф. Киров отговори, че след конституционните изменения от 2015 г. кадровата власт е разпределена между колегиите във ВСС.

Пленумът има ограничени функции - той предлага назначаването на титулярите. Кадровата функция се осъществява от двете колегии. Съдийската колегия избира изпълняващ длъжността председател на ВАС, а прокурорската колегия - изпълняващ функциите главен прокурор, обясни той.

Според него изборът в рамките на прокурорската колегия не представлява нарушение на процедурата.

Величков определи практиката като неравнопоставено прилагане на закона: Съдийската колегия прилага закона. Прокурорската колегия го тълкува, а тя няма право на това. Това е като двуликия Янус - две ръце на едно тяло, но действат различно. Недопустимо е.

Той добави, че според него ВСС действа извън мандат и в противоречие с решения на Съда на ЕС.

Ако се спази решението на СЕС, ВСС трябва незабавно да спре да изпълнява кадрови функции и дисциплинарни производства. Де факто съществува, но де юре е в нарушение, смята Величков.

Проф. Киров възрази, че само Конституционният съд може да дава автентично тълкуване на Конституцията, а законите могат да се тълкуват от институциите, които ги прилагат.

Всеки, който прилага закона, го тълкува. Ако има противоречива практика - върховните съдилища дават тълкуване. Народното събрание може да даде автентично тълкуване. Но ВСС не е орган, който произвежда задължително тълкуване, посочи той.

Двамата се противопоставиха и по въпроса защо не е потърсено автентично тълкуване от парламента.

Разговорът премина и към напрежението в самата прокурорска система, след като 15 прокурори публично защитиха свой колега, отстранен от настоящото ръководство.

Величков видя в това знак за вътрешно разместване: Никой не трябва да козирува на никого. Трябва да се спазва законът. Но факт е, че излизат публични позиции от прокурори - нещо, което рядко се случва.

Проф. Киров обаче постави въпроса по-широко: Не трябва да героизираме един прокурор и да демонизираме институцията. Ако има нарушения - те се проверяват. Но позиция на група прокурори сама по себе си не означава институционален бунт.

В края на разговора двамата се съгласиха, че политическото влияние в прокуратурата е хроничен проблем.

Величков заяви: Политиката при всички главни прокурори започва от началото на мандата им. При някои свършва по-рано, при други продължава до края. Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен.

Той даде пример с конкретни разследвания, включително казуси като „Петрохан", където според него твърде рано са били изключени някои версии. Проф. Киров отговори, че в правовата държава институциите трябва да действат в рамките на закона и конституционните си правомощия, без политически интерпретации.